Политическа и обществена подкрепа
„В Европейския съюз съществува реално желание и широка политическа подкрепа за определяне на най-високите глобални стандарти що се отнася до регулацията. Това същевременно му осигурява предимството на първия, което позволява на ЕС да определи стандарта, вместо да играе догонваща роля спрямо други юрисдикции“, посочва Савова.
ЕС често е критикуван за това, че е бавна политическа машина с различни институции. Но когато става дума за технологични регулации, те са на една вълна. Това помага за по-бързите действия в областта.
По-често политическите действия отразяват изискванията на определени граждани, а европейците са едни от най-подкрепящите, когато става въпрос за регулиране на технологичните гиганти.
В проучване, публикувано през декември 2019 г., 74% от европейските граждани посочват, че искат да знаят как данните им се използват от социалните мрежи, когато ползват други уебсайтове. В допълнение проучването гласи, че хората между 15 и 54 години също така искат да имат по-активна роля в контролиране ползването на тяхната лична информация.
Марио Мариниело, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, коментира, че „основният двигател“ зад притесненията на европейците за данните „е културен“.
През последните години загрижеността относно защитата на информацията нарасна вследствие на различни скандали. В списъка попада сагата Cambridge Analytica – Facebook през 2018 г., когато потребителски данни бяха използвани в опит да се повлияе на резултата от изборите в САЩ.
Гез допълва, че ЕС „няма същата военна мощ като САЩ, нито същата финансова сила като Китай, но има огромен вътрешен пазар с граждани потребители, които все повече обръщат внимание на проблемите, свързани с неприкосновеността на личния живот“. В целия ЕС има около 450 млн. потребители.
Защо ЕС иска да регулира технологичните компании
„ЕС регулира платформите както за да адресира влиянието им върху обществото, така и заради конкуренцията“, коментира Нейтън Фър, доцент в бизнес училището INSEAD.
Въпреки това той твърди, че ЕС „също пита, или би трябвало да пита, защо има толкова малко европейски платформи, а като има предвид икономическата си сила, как може да насърчи европейските платформи“.
Властите в ЕС, но и експертите от технологичната индустрия, често са питани защо регионът не е дом на някой наистина голям технологичен гигант. Има няколко компании като Spotify, Zalando, Skype или Krampf, но те нямат същата пазарна доминация като Apple или Amazon.
И все пак регулирането на големите играчи, независимо от къде идват те, позволява на ЕС да играе роля в международен мащаб.
„Това е израз на геополитическата власт на Европа в един свят, в който иска да запази някакво влияние“, заключава Гез от H.E.C. Paris.
преди 3 години Бюрокрацията се е окопала здраво, бедна ви е фантазията за какво иде реч в Брюксел. Реално станахмв по-зле и от комунизма. Реалната икономика пропада, а ЕС продължава с регулациите, директивите, безумните и безсмислени зелени сделки, водородни икономики и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години И в крайна сметка ще изостанат толкова много ,че няма наваксване. Пълна тотална бюрокрация която няма да доведе до нищо добро. Това е по зле и от соц режима. Ако продължат в същия дух просто ще има разпад на ЕС..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Кой квото може.Едни могат да създават технологии, други могат да правят пари, трети могат и двете.В Брюксел пък могат да творят директиви, насоки и регламенти, и с това и са се захванали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар