САЩ и Европа вече са в противоречие по други технически въпроси. Те предоговарят трънлива сделка за това как да прехвърлят данни през границите си и се опитват да разберат как да облагат цифровите гиганти като Facebook и Google. Последните коментари на президента Джо Байдън показват, че САЩ са готови да си сътрудничат по политики за „демократични ценности“. По време на конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари Байдън каза, че „трансатлантическият съюз се завръща“.
Необходимостта да се ангажира Европа по технически въпроси е спешна, дори когато администрацията на Байдън се бори с пандемията и последващия икономически спад. През последните месеци Европа даде ясно да се разбере, че планира да продължи с програмата си за цифров суверенитет.
Вече има вътрешен натиск, предизвикан от индустриални групи и технически настроени членове на Конгреса. Без участието на САЩ те се опасяват, че Европа отново може да определи регулаторните стандарти, които американските компании следват по целия свят - както направи през последните години с правилата за поверителност на потребителските данни.
Изпълнителният орган на Европейския съюз ще публикува своето предложение за регулиране на изкуствения интелект през април. Той силно лобира за своята визия за етичен изкуствен интелект, който да предложи алтернатива на американския и китайския подход към технологията. Новият закон на ЕС ще установи строги правила за приложенията на изкуствения интелект, които се считат за „високорискови“. Блокът обмисля и това кой да носи отговорност, ако технологията се обърка.
Въпреки че Европа всъщност не е дом на нито една от най-големите технологични компании в света, континентът празнува ролята си на регулаторен център. Строгите правила за поверителност, които се прилагат от 2018 г., известни като Общ регламент за защита на данните, са широко приети от американски компании и се превръщат в план за подобни закони в Калифорния и други страни по света.
Еврокомисарят Маргрете Вестагер коментира пред медията, че „останалият свят наваксва“ с необходимостта да се регулират технологии като изкуствения интелект. Тя посочва международните усилия за разработване на рамка на политиката на изкуствения интелект в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като потенциална отправна точка. „Има разбиране, че искаме да се възползваме максимално от изкуствения интелект, но искаме хората също да се доверят на технологията“, казва тя.
Луис Вигас Кардосо, технологичен съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, определя европейския подход към регулирането на изкуствен интелект като „трети път“ между САЩ и Китай. Според него Европа, която прокарва собствен път към цифровия суверенитет, не намалява потенциалните партньорства. Всъщност Комисията вижда, че администрацията на Байдън е отворена за посланието на блока относно правилата за технологията, които зачитат правата на човека, включването и защитата на данните, и иска да установи „трансатлантическо споразумение“ за изкуствения интелект.
Представителите на ЕС вероятно ще намерят желаещи партньори в Конгреса, особено сред новото демократично мнозинство, чиито членове през последните години настояваха да се ограничи използването на изкуствен интелект от правителствените агенции и правоприлагащите органи.
Конгресът направи най-смелата си стъпка през януари, когато прие законодателство, с което възлага на Националния институт по стандарти и технологии, федерална агенция, известна със своя технологичен опит, да разработи насоки за компаниите, така че да се намалят рисковете, свързани с изкуствения интелект.
С нормативния акт се създава и Национална служба за инициативи за изкуствения интелект за разработване и прилагане на американския подход към технологията, както и консултативен комитет, съставен от академици и служители в бранша, който може да предложи области, в които САЩ трябва да си сътрудничат със съюзници.
Американските технологични компании са оптимисти по отношение на рамката и я виждат като възможност американското правителство да предлага насоки, без да налага обременителни правила, които биха могли да попречат на бъдещото използване на технологията. Това би могло да помогне и за избягване на повторно отстъпване от правилата за поверителност на данните, където САЩ силно изостават от Европа при формирането на глобалните стандарти.
Това става все по-важно, тъй като САЩ и Европа не водят сами технологичното състезание. В крайна сметка опасенията относно нарастващите технологични амбиции на Китай, както и докладите на правителството, използващо изкуствен интелект за масово наблюдение и нарушаване на правата на човека, могат да притиснат САЩ и ЕС да се сближат.
Китай се опитва да насочи страните в посока, различна от тази, към която се опитват да се насочат САЩ и Европа. Що се отнася до дискусиите между ЕС и САЩ, администрациите изглежда ще трябва да работят в по-тясно сътрудничество.
преди 3 години засегнат ли се чувстваш ... ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ми тогава защо се обаждаш бе объл ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години естествената просстотия не трябва да коментира изкуственип интелект ... това по принцип! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Само като прочетох под заглавието: "Брюксел и Вашингтон възприемат различни подходи към регулацията на технологията, но трябва да признаят агресивната позиция на Пекин и да действат" и се отказах да чета нататък. Поредния пропагандно-политически бълвоч. Пекин бил агресивен защото бил " АГРЕСИВЕН " защо напреднал в технологиите на изкуствения интелект ...............не знам кои болен мозък е родил тази мисъл. От статията разбираме че целя останал свят трябва да пита ЕС и САЩ преди са напредне в която и да е научна и техническа област щото инак получава етикета " Агресивен " ..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар