Австралия рядко е в центъра на геополитическото внимание в България или дори ЕС. Но сега континентът се превърна в арена на борбата между държавата и големите технологични концерни само за една нощ: Facebook наложи блокада за новините на своите около 13 милиона потребители в Австралия. В същото време Google сключи глобална сделка с медийната компания News Corp. на австралийския медиен предприемач Рупърт Мърдок.
В основата и на двете новини е законодателно предложение на правителството в Канбера, което би принудило двата интернет гиганта да споделят повече от приходите си от реклама с традиционните медийни издатели. Microsoft засили натиска върху Google, като предложи на австралийците своята търсачка Bing като алтернатива.
А сега да сменим рязко сцената: Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук и основателят на Facebook Марк Зукърбърг водят от седмици публичен диспут за защитата на личните данни.
Със софтуерна актуализация на своята операционна система iOS Apple възнамерява да даде на собствениците на iPhone и iPad възможността да прекъснат потока от данни към определени приложения, за да защитят по-добре поверителността си. Зукърбърг се опасява за оценяваните на милиарди долари приходи от реклама, които са толкова високи, главно защото Facebook може да следва потребителите си почти навсякъде с целенасочена реклама.
Ако повярваме на големите технологични компании, това е епична битка за свободата на световната мрежа. Google вижда края на „безплатния интернет“, ако компанията бъде принудена да плаща повече, отколкото би искала да плаща на медийните концерни за новинарско съдържание. Зукърбърг също прогнозира края на цифровия свят, ако Apple прекърши мечтата на Facebook за пълна свързаност.
Регулацията като конкурентно предимство
Всъщност обаче примерите показват колко чувствително реагира един квазимонопол като Facebook и Google на конкуренцията, предизвикана от интелигентната регулация от държавата. Без опита на Австралия вероятно нямаше да има нито предложението за конкуренция на Microsoft на пазара на търсачки, нито бързото споразумение на Google с австралийски медийни компании.
Без Общия регламент за защита на данните на ЕС и приемането на още по-строга защита на данните в родния на Apple щат Калифорния производителят на iPhone никога не би открил толкова бързо възможността за защитата на неприкосновеността на личния живот като конкурентно предимство.
Но, нека не се заблуждаваме – и Apple в никакъв случай не е изтъкан от невинност. Що се отнася до собствения му магазин за приложения, главният изпълнителен директор Тим Кук не се притеснява да ограби разработчиците с до 30 процента от приходите им със заплахата „take it or leave“. Ето защо доставчикът на видеоигри Epic Games току-що подаде жалба за антитръстовия орган на ЕС.
Така че, що се отнася до правилата на играта в дигиталния свят, не сме изправени пред избора между либертарианския „див запад“ на Силициевата долина и тоталитарната, враждебно настроена към иновациите и наблюдаваща всичко държава. „Интелигентното регулиране“ може не само да предотврати злоупотребата с пазарната мощ от т. нар. Big Tech със забрани и санкции, но също така може да отвори вратата за повече конкуренция и иновации в технологичната индустрия.
Ако австралийското правителство не беше оказало необходимия натиск с модела си на плащане за журналистическо съдържание, медийните компании все пак трябваше да се задоволят с това, което Google и Co. им подхвърлят благосклонно. Може би ЕС трябва да последва примера на Канбера и да намали дисбаланса в преговорите за журналистическо съдържание в Закона за цифровите услуги. За да сме напълно прозрачни: Investor.bg също би се възползвал от това.
Подобряването на закона за авторското право е необходимо и за да се противодейства на отровата за демокрациите, която се разпространява чрез потока от „фалшиви новини“ в социалните медии. Големите технологични компании наблюдаваха прекалено дълго безучастно тези тенденции на своите платформи, а това само увеличи стойността на надеждното съдържание с новини от традиционните медии.
Визионерите Зукърбърг и сие обичат да влизат в ролята на пионери на технологичния прогрес, който според техния мироглед просто следва собствените си правила като всяка една природна сила. Тези, които пречат на пътя му или не са разбрали благословията на новите технологии, или са враг на напредъка, обичат да казват те.
Развитието и приложението на цифровите технологии обаче не следват цифровите „природни закони“. Те се основават на ценностни решения на човешката дейност. Нито идеята, че има безплатен интернет, нито желанието за цялостна мрежа са присъщи на технологиите. По-скоро те са израз на търговски интереси.
Възгледите на големите технологични концерни за развитието на света следват модел на мислене, който в исторически аспект може да се открием при много монополисти. Железопътните крале, стоманените барони или телекомуникационните гиганти - всички те искаха да накарат съвременниците си да вярват, че работят само за благото на човечеството и не трябва да бъдат възпрепятствани, т.е.регулирани, в процеса. Време е технологичните барони да разберат, че икономическите закони за пазарната мощ и конкуренцията няма да бъдат отменени в цифровия свят.