Big Tech движи фондовия пазар без голяма помощ от САЩ

Фондовият пазар преживява нов бум през последните три месеца и заслугите са най-вече на т. нар. Big Tech.

Но как това изобщо е възможно, след като коронавирусната пандемия нанесе толкова щети на американската икономика, довеждайки я до най-високата безработица от Голямата депресия насам, а брутният вътрешен продукт се е запътил към черна дупка? И не е като технологичният сектор да е отделен от икономиката.

И все пак технологиите може и да не се окажат толкова зависими от растежа в САЩ. Спрямо останалата част от света, и за първи път от векове, много богати индустриализирани държави се справят по-добре – а в някои случаи и много по-добре, от САЩ. Страни като Япония, Южна Корея и Германия не само успяха да се справят по-добре с пандемията, но и техните икономики са много по-напред от американската по отношение на възстановяването след блокадите.

През последните пет години малка група технологични акции има далеч по-голямо влияние върху американските пазари. Две трети от ръстовете на индекса S&P500 са благодарение на само шест американски компании - Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google (Alphabet) – т. нар. група FAANG, както и Microsoft. Индексът на тези шест компании отбелязва ръст от над 62% спрямо мартенското си дъно, докато S&P 500 е нагоре с 40%.

Чуждестранните пазари може да се окажат основната причина акциите на големите американски технологични компании да се представят толкова добре. Тези фирми получават изненадващо голям дял от своите приходи от чуждестранните пазари. Според Standard & Poor's компаниите в S&P 500 са осъществили 42,9% от продажбите си на чуждестранни пазари  през 2018 г. (данните за 2019 г. все още не са налични).

Но този дял е значително по-висок за големите технологични играчи. За Apple 55% от приходите й са генерирани извън САЩ през годината, завършила през септември; някои тримесечия този дял достига до 60%. Чуждестранните приходи са съответно 54,5% и 53,8% за Facebook и Alphabet. За Microsoft и Netflix разделението между приходи от чужбина и от у дома е почти 50:50 (съответно 49% и 49,4%). Amazon е единственото изключение, като компанията генерира значително по-голяма част от приходите си в САЩ.

Това, което прави случващото се отвъд границите толкова важно, е фактът, че там се намира растежът. Netflix има 21% ръст на приходите през 2019 г., но този от местни потребители изостава до само 7%. Facebook от своя страна в момента има повече потребители в Индия, отколкото в САЩ. За Alphabet в Азия и Латинска Америка има по-бърз ръст на приходите, отколкото САЩ.

Не е съвпадение това, че компаниите, зависещи до такава степен от останалата част на света, се радват на добро представяне на своите акции. Данните за Covid-19 предполагат, че голяма част от света е много по-напред от САЩ не само по отношение на справяне с пандемията, но и по отношение на по-бързото икономическо възстановяване.

Към 13 юли по света има близо 13 млн. потвърдени случаи на коронавирус и 569 хил. смъртни случая. В САЩ те са 3,3 млн. потвърдени болни и над 135 хил. загинали. Тези данни показват колко добре страната се справя с пандемията – САЩ отговаря за 4,2% от населението на света, но за 25% от болните от коронавирус и 24% от починалите.

И все пак, дори тази държавна некомпетентност работи в полза на Big Tech. Всичко, което техните услуги изискват, е компютърно устройство и онлайн връзка, потребителите не са ограничени географски нито у дома, нито в чужбина. Нито пък трябва физически да се намират в техен офис.

Някои компании са доста добре позиционирани да преодолеят блокадата на пандемията, процъфтявайки в тази ера на дистанционна работа и социална изолация. Много от същите тези компании са в добра позиция да се възползват и от икономическото възстановяване в останалата част на света. Както излиза, технологичните компании могат да печелят както от блокадите в САЩ, така и от възстановяването в Европа и Азия. Това е един наистина ефективен двоен удар, който обяснява толкова много за пазарните ръстове.