Допустимо ли е попълването на въпросници
Много работодатели, било по свой почин или по инициатива на корпоративната група, от която са част, по време на пандемията се насочиха към въвеждането на въпросници като част от пропускателния режим. Често те включват въпроси за здравословно състояние на служителите/ посетителите (дали лицата имат симптоми на COVID-19, като висока температура, кашлица, недостиг на въздух), дали са пътували извън страната, дали са имали контакт с лица, диагностицирани с COVID-19 и др.
При сравнителен преглед на насоките, дадени от надзорните органи в отделните държави-членки, прави впечатление, че много от тях засягат въпроса дали работодателите могат да изискват от служителите си да попълват въпросници. Мненията на органите в това отношение са разнопосочни. Немският надзорен орган счита, че може да се събира информация от служители и посетители дали са заразени или дали са били в контакт със заразени лица, както и дали са пътували до рискови държави, за да се ограничи разпространението на вируса, съблюдавайки принципите на законосъобразност и пропорционалност при обработване на данните. Италианският орган пък е на мнение, че може само да се насърчи споделянето на информация и да се осигури канал за това, но не и да се събира систематично от служителите. Подходът на унгарския орган е балансиран - според него попълването на въпросници е допустимо, ако работодателят направи предварителна оценка на риска и заключи, че прилагането на този метод е необходимо и пропорционално.
Българският надзорен орган КЗЛД счита, че липсва правно основание за работодателите да изискват информация относно здравословното състояние на субектите с подобни въпросници, които предполагат високо ниво на намеса в личната сфера на служителите/ посетителите, а и нямат удостоверителна стойност.
Предвид горното работодателите в България следва да преосмислят практиката си по събиране на въпросници, макар при други дружества от корпоративната група те да са напълно приемливи според надзорния орган в съответната държава. Понастоящем няма становище на Европейския комитет по защита на данните, а всеки администратор следва да съобрази препоръките на местния надзорен орган. Това представлява сериозно предизвикателство за глобалните компании, изправени пред нуждата да анализират и спазват изискванията на множество юрисдикции при въвеждането противоепидемични мерки.
Какво още трябва да съобразят работодателите?
Преди въвеждането на нови дейности в организацията (във връзка с пандемията, а и по принцип), включващи обработване на лични данни, работодателите трябва да направят внимателен анализ на планираното обработване, като покрият всички свързани аспекти.
В ситуацията на пандемия за работодателите продължават да се прилагат правилата на GDPR, а осигуряването на съответствието с него е процес, който изисква непрекъснат мониторинг и актуализация. Показателни в тази връзка са и наложените от финландския надзорен орган през месец май тази година административни санкции за незаконосъобразно поведение на работодатели при обработване на лични данни на служителите им. Необходимо е повишено внимание от лицата във всяка организация, ангажирани със защитата на данните, и при нужда – предприемане на адекватни мерки, съобразени с нормативните изисквания и препоръки на национално и европейско ниво.
Настоящата статия предоставя само обща информация, не покрива всички възможни обстоятелства и случаи и не следва да се третира като правна или друга професионална консултация или услуга. Материалът е предоставен на Investor.bg, заглавието е на редакцията.
Автор на материала е адвокат Ирена Колева. Адвокат Колева е завършила юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и е член на Софийска Адвокатска Колегия. В Адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ консултира клиенти по регулаторни въпроси, защита на личните данни, търговско и трудово право. През последните две години натрупва значителен опит по проекти, свързани с прилагането на GDPR, и участва като лектор по тази материя в множество обучения и семинари.