Game On! Оптимистично за българската гейминг индустрия

Повече от 60 студиа и около 1300 души са заети в сферата на разработването на игри в България, сочат данни от сайта на Game Dev Summit. По данни на Newzoo в глобален мащаб индустрията достигна 134,9 млрд. долара, или с 10,9% повече спрямо 2017 г. От своя страна, пазарът на видео игри в Европейския съюз нарасна с 15% през 2018 г. и достигна 21 млрд. евро, сочи последният доклад на Interactive Software Federation of Europe. .

Въпреки че не разполагаме с данни за индустрията у нас през последната година, тенденциите в сектора са очертани в изследването на изкуствата, културните и творческите индустрии на Обсерваторията по икономика на културата, съвместно със Столична община и базирано на бизнес статистиката на НСИ. Според него броят на предприятията в сектора “Софтуер и видео игри”, който обхваща издаването на компютърни игри, компютърното програмиране и други програмни продукти, е скочил със 119% от 2008 г., когато започват проучванията, до 2015 г., докато изменението при броя на заетите е 128% в положителна посока. По-важното е обаче, че ръстът на добавената стойност в този период е цели 252%, а в София се концентрира 88% от икономическия растеж в сектора.

Всички данни показват, че гейминг индустрията у нас се развива бурно, а броят на независимите студиа не спира да расте. По данни на Game Dev Summit броят на независимите (инди) играчи у нас е над 50. Като цяло по брой служители компаниите, които излизат на преден план, са няколко - Ubisoft, Creative Assembly, Gameloft и Haemmimont Games.

Инди сцена

Всъщност броят на независимите гейминг студиа у нас не може да бъде определен със сигурност, тъй като част от тях все още не са официално регистрирани, твърди Гергана  Грънчаровa, съосновател и изпълнителен директор на Incineration Productions.

“Към момента в България съществуват над 30 независими гейминг студиа, но това, което трябва да отбележим, е, че по-голямата част от тях все още не фигурират в Търговския регистър на страната ни, т.е. не са официално учредени като дружества. Причината за това е, че в тези “студиа” често работят между един и трима души, които не разполагат с бюджет за разработка на играта си, и самият процес на работа се случва предимно в свободното им време”, коментира тя.

По думите ѝ според българското законодателство онези, които са учредени и функциониращи в т. нар. инди сектор, са не повече от десет, сред които Rebellious Software, Seven Bulls Games, Repulse и Incineration Productions.

Данни за общите приходи на инди студиата в България няма. Според Грънчарова обобщена статистика наистина липсва. “Вярвам обаче, че те не надвишават 700 хил. евро за последния отчетен период, като тук визирам единствено студиа, които работят по свои собствени игри и не се занимават с ауторсинг”, коментира тя, допълвайки, че тъй като големите независими студиа все още разработват игрите си, скок в приходите може да се очаква през 2020-2021 г., когато те са готови.

Привлекателност на пазара

От гледна точка продажбата на видео игри, България не е привлекателен пазар за независимите гейминг студиа, но страната е интересна на подобен род организации, “когато говорим за регистрацията и оперирането на дружеството в България”, посочва Грънчарова.

Според нея за големите компании от ранга на Ubisoft и Sega страната е привлекателна с възможността да плащат значително по-ниски заплати от тези в САЩ например, но и с ниските местни данъци. Като трети фактор се очертава и подготвеността на кадрите.

“България разполага с много хора, които имат сериозна страст към гейминга и искат да правят игри. Местните кадри са силни в дисциплини като програмиране, дизайн, приложни изкуства, анимация, звук и т.н. и поради това са високо ценени в гейминг индустрията”, коментира Георги Динчев, ръководител на студиото Creative Assembly Sofia.

Според него България има още какво да научи от лидерите в Европа, но през последните години бележи изключителен напредък в качеството на продуктите, които се създават у нас. “Бих казал, че на Балканите държим първото място заедно с Румъния. Напоследък в Сърбия нещата се раздвижват в положителна посока, но при другите ни съседи пазарът е съставен главно от малко на брой инди студиа”, допълва Динчев.