Застрашават ли Amazon и Google конкуренцията?

Настроението в Америка се обърна срещу „Big Tech“ - големите технологични компании. Политиците от Конгреса и служителите на антитръстовите органи искат да разследват дали корпорации като Alphabet (Google), Amazon, Apple и Facebook имат твърде голяма пазарна мощ и злоупотребяват с нея - в ущърб на конкуренцията. Промяната в настроението се подхранва с различни мотиви.

„Причината при някои от тях е неудобството от високите им печалби", обяснява икономистът Юстус Хаукап пред FAZ, „при други - заради политическата мощ, като например твърдението, че Facebook и Google са повлияли на изборите и формирането на мнение". Корпорации като Facebook, които всъщност са твърдо вкоренени в ляво-либералната среда, са приковани, защото били помогнали за възхода на консервативнодесния президент.

Сред икономистите дебатът се фокусира върху по-фундаментални въпроси. Има основателни причини да бъдем загрижени за нарастващата пазарна мощ на големите корпорации и така наречените "суперзвездни компании". На среща през миналата седмица президентът на ИФО Клеменс Фюст описа опазването на социалната пазарна икономика като централна задача, „за да защитим конкуренцията в икономика, която се характеризира с цифрови платформи и мрежови ефекти". Той говори за „пазари от типа на Winner-takes-it-all": водещите корпорации изтласкват конкурентите, генерират огромни печалби, възнаграждават много добре своите служители, докато за другите остава малко. Това можело да доведе до повече неравенство и други икономически проблеми.

Дори сред икономистите в Университета в Чикаго, които традиционно - след Милтън Фридман и Джордж Стиглер - поддържат свободния пазар, доверяват се на силата на конкуренцията и не вярват на правителствените намеси, сега има съмнения дали изключително големите компании не са проблемни. Луиджи Зингалес от Chicago Booth School of Business  описва в статията си „Към политическа теория на фирмата" как мегакорпорациите се сдобиват с политическо влияние, за да променят правилата на пазара в своя полза.

Но може ли наистина да се говори за увеличаване на пазарната сила на широк фронт? Няколко емпирични проучвания показват, че така наречените надценки (Markups) нарастват. Това са надбавките на компаниите над техните променливи разходи при производството на стока или услуга. В последния засега анализ на Международния валутен фонд има посветена на отделна глава по въпроса. Екип от икономисти на МВФ анализира данните за приходите и печалбите на близо един милион компании в 27 страни през последните две десетилетия. Като цяло, имало "умерено" увеличение на надценките в световен мащаб; те са се повишили по-силно в индустриализираните страни – с осем процента, а в САЩ - дори два пъти повече.

Икономистите на МВФ приравняват по-високата пазарна надценка с повече пазарна мощ. Според техните изчисления тези надценки нарастват най-много в индустриите, които използват цифрови технологии, т.е. технологичните гиганти, които регистрират много патенти и инвестират в софтуер, но също така и в банковия свят.

Икономистът от Харвард Джейсън Фурман пък наскоро изрази дълбоко безпокойство от нов анализ на ОИСР, който сочи за повишаване на концентрацията в много индустрии, включително търговията на дребно.

Увеличаването на надценките обаче се наблюдава от известно време, а не просто откакто цифровизацията доведе до революция в икономиката. Това става ясно и от пионерското  проучване на Ян Де Локер, Ян Еекхаут и Габриел Унгер (Възходът на пазарната сила и макроикономическите последствия). Докато средните надценки през 80-те години са били до 20% над пределните разходи, те рязко нараснаха през 90-те години, особено в близкото минало, до над 60%.

По-високата пазарна мощ на водещите корпорации има редица неприятни макроикономически последици, твърди МВФ: в икономиката като цяло инвестициите намаляват, а с това се свързва и отслабеният растеж на производителността. Защото компаниите, които се движат в посока на монополно положение, поддържат цените високи, като затягат доставките. Това би било фатално за динамиката и откритостта на икономиката, ако наистина е така.

Въпросът обаче е сложен и някои икономисти не са убедени, че по-високите надценки се приравняват на пазарна сила и че конкуренцията е по-малка от преди. Едно от обясненията за допълнителните надценки е, че се развиват "суперзвездни компании", които задушават всеки друг. Тази теза бе изложена от икономиста от Масачузетския технологичен институт Давид Аутър. Друго обяснение е, че фиксираните разходи са се увеличили.

„В много сектори на промишлеността, но и в сферата на услугите, се увеличава капиталовата интензивност: разходите за персонал и променливите разходи за производство са по-малко важни, но расте използването на машините и IT”, казва Юстус Хаукап от Института по конкуренцията в Дюселдорф. По-високите фиксирани разходи означават, че „най-малко оптималният размер на операциите“ се увеличава. За да могат да поемат базата с фиксирани разходи, компаниите трябва да бъдат по-големи и да налагат по-високи маржове над пределните разходи. „По този начин маржът е по-висок, без това да оказва натиск над интензивността на конкуренцията", казва Хаукап.

Очевидно е, че както глобализацията, така и цифровизацията променят размера на съответните пазари. Например, в миналото,  конкуренцията в сектора на търговията на дребно бе местна или най-много на регионално равнище. Днес навлизат нови конкуренти чрез онлайн търговията, така че имаме най-малкото национален, ако не и интернационален пазар. „Глобализацията води до достъп до по-големи пазари, а цифровизацията изостря това", казва Хаукап. Фактът, че отделните суперзвездни компании са станали много мощни заради мрежовите ефекти с техните платформи, вероятно важи в пълна сила за Америка. В Европа обаче засега това не е факт. Във всеки случай всичко това изисква строг контрол върху сливанията, за да се избегне увреждането на конкуренцията. И може би европейската практика е по-стриктна от тази в САЩ.