Тази история не е написана от робот

Продуктите на изкуствения интелект могат да бъдат използвани самостоятелно или като суровина за авторски текстове. Читателите трудно различават написаното от робот и от човек. Коментарите, които получава шведският проф. Кристер Клерлоу, след провеждане на експеримент, е, че написаното от човек е по-достъпно и по-приятно за четене, а компютърно генерираното – по-информативно и достоверно. Но не е далеч времето, когато изкуственият интелект ще може да имитира стила на писане на един или друг журналист, на една или друга медия.

Сферите, в които най-често е приложима автоматизираната журналистиката засега са основно финанси, спорт, криминална хроника, статистически анализи, избори. Данните сочат, че ако един журналист може да напише 300 дописки за даден период, за същото време „умната програма" създава 4400. Изкуственият интелект не се уморява, не капризничи, не излиза в отпуск, не боледува. Компютърно генерираната информация има и друго предимство, важно в борбата с фалшивите новини – тя е безпристрастна, не прави фактологични грешки и не манипулира, не вкарва послания и целенасочени внушения, скрити между редовете, както би могъл да направи човек.

Това може да бъде добър инструмент за обективност и елиминиране на човешките грешки. Наближава времето, когато няма да има редакция, в която да не работят поне няколко робота.

Въпросът с авторското право 
на компютърно генерираните новини

И тук възниква въпросът с авторското право на компютърно генерираните новини. Мненията по темата засега варират от „Тази история е написана от компютър" до публикуване на цялостна методология, която да обяснява общата работа на човек и машина. Не са изключение и тези, които смятат, че авторството се полага на IT-специалиста, който е създал алгоритъма. На този етап отговорността за подобно съдържание се носи от медията, която го популяризира. 

Журналистите в света силно се противопоставят на изкуствения интелект, основно заради страха от конкуренция. Притесненията са неоснователни, дори на фона на холограмния телевизионен водещ, който китайската агенция Синхуа създаде съвместно с интернет компанията Sogou през миналата година.

Роботи ще се използват все по-често за изготвяне на прости и фактически точни информации. Чрез тях ще се повишава скоростта на събиране, обработка и публикуване, ще се отразяват теми, които досега са били пренебрегвани поради липса на време, ще се улесни създаването на персонализирано съдържание. Алгоритмите ще помагат на журналистите при търсене на бекграунд и справочни материали. Автоматизираното писане на новини може да бъде полезно и при производството на съдържание за мобилни платформи, където хората искат да видят хубава снимка и два, три реда за случилото се. Всичко това ще донесе и финансови ползи на новинарските организации, като спести разходи за най-трудоемките дейности.

Автоматизацията може да увеличи 
търсенето на много човешки умения

Автоматизацията не само няма да измести хората от работните им места, но може да увеличи търсенето на много човешки умения, които добрите журналисти притежават. Сред тях са преценка за обществено значимите новини, любопитството, скептицизмът.

От проучването на Фрай и Озбърн става ясно, че дори при 47 процента вероятност за автоматизация на работните места, това не означа 47 процента безработица. Възможните негативи биха могли да се превърнат в позитив за хората. Например – по кратка работна седмица или по-кратък работен ден.

Преди Индустриалната революция много от хората са работили по 60 часа седмично. След нея работата намалява до около 40 часа на седмица. Подобно редуциране е напълно възможно и при настоящата Технологична революция. Историята и прогнозите на експертите в областта, сочат че революциите водят до отмиране на остарели с времето си професии, но създават и нови. До 2033 г. вероятно ще се появят много нови професии, например дизайнери на виртуални светове, прогнозират Фрай и Озбърн.

Едновременно с това човешкият труд ще бъде още по-ценен, а роботите ще осигурят време на хората за него. В Асошиейтед прес са установили, че изкуственият интелект „освобождава" около 20 процента от времето на репортерите и съществено подобрява точността на фактите. Това дава възможност на журналистите да мислят повече за съдържанието и доброто разказване на историите. Така наречената бавна журналистика, която включва анализи, коментари, обзори, фийчъри, интервюта, разследвания ще бъде все по-ценна и по-търсена. Финансовата свобода ще отстъпи пред свободата на времето.

(БТА)