Строителната индустрия се нуждае от революция на роботите

В рамките на дебатите за бъдещето на работната сила технологиите често са описвани като враг. Скорошно проучване показа, че 38% от работните места в САЩ са изложени на „голям риск“ от това да бъдат превзети от роботи през следващото десетилетие. В строителната индустрия прогнозите за безработица, породена от роботите, са особено лоши и варират от 24% във Великобритания до 41% в Германия, пише в свой анализ Wired.

Няма спор, че автоматизацията ще промени начина, по който хората работят, но за някои сектори на икономиката промените закъсняха. Това е абсолютно вярно за архитектурата, инженерството и строителството (AEC).

За индустрия с близо 10 трлн. долара годишни приходи, или около 6% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП), представянето ѝ не е чак толкова добро. Един средно голям строителен проект в света отнема с 20% повече време от обичайно планираното и се простира с до 80% над бюджета си. Макар че повечето сектори в строителната индустрия се радват на подобрения през последното десетилетие, все още има големи възможности за увеличаване на продуктивността с по-бърз темп и за по-ефективни процеси в самия сектор.

Редица фактори допринасят за ниската ефективност в случая. Те включват ниските капиталови инвестиции в сравнение с други сектори, опасните условия на място, сложността на проекта, икономическите промени, липсата на прозрачност и корупцията. Един от най-големите проблеми обаче е липсата на квалифицирани работници. Според проучване на Асоциацията на генералните изпълнители на проекти в Америка от 2017 г. 70% от тези компании в САЩ не успяват да наемат достатъчно обучени хора. На фона на това нуждата от привличане на кадри в индустрията се очаква да нарасне с 12% до 2026 г.

Просто казано автоматизацията в строителството е повече от добра новина за положителните инженерни процеси. Освен това е и умен бизнес.

Проучванията в сферата на роботите в строителството започнаха преди десетилетие. По време на строителния бум в Япония през 80-те години например липсата на работници накара представители на индустрията да инвестират в създаването на автоматизирани системи. Тези усилия се провалиха, отчасти защото изчислителната мощ все още беше сравнително слаба. И все пак, макар че технологиите са се развили значително от този момент насам, индустрията не е. Някои от най-големите фирми в света правят всичко на хартия – от управлението на веригата на доставките до следенето на часовете, в които работниците са на терен.

Ползите от строителната автоматизация вече не са теоретични. Все повече учените доказват, че от роботите има полза.

Важно е да отбележим, че всеки строителен проект има свои уникални предизвикателства и сложни отношения между собственици, дизайнери, изпълнители и самото общество.

Някои представители на индустрията вече разбират нуждата от подобна дигитализация. Архитекти като Франк Гери и Заха Хадид бяха сред ранните посланици на идеята за създаването на роботи, а някои градове приемат автоматизацията с ентусиазъм. В Дубай например новите регулации изискват до 2025 г. 25% от всяка сграда да бъде направена с 3D принтирани материали. Дори и изпълнители традиционалисти се насочват към роботи за по-прости задачи, като боядисване на мостове, бъркане на бетон, заваряване, обвързване на арматура и поправка на пътища.

И все пак, въпреки множеството ползи, строителството и автоматизацията все още не вървят ръка за ръка. За да се премине от дискусии към реална работа, са необходими няколко ключови промени.

За начало строителната индустрия трябва да подобри комуникационните си процеси. Защото преразходите често са свързани с пропуски в етапите на проектиране и изпълнение. Освен това подобряването на начина, по който информацията се споделя между участниците в проекта, е ключово за ефективното ползване на технологиите. Едно от решенията е стандартизирани и автоматизирани протоколи за строителна информация.

Второ, индустрията трябва да постави за свой приоритет икономиите от мащаба, като насърчи използването на еднакви технологии. Автоматизацията ще спести разходи, когато инструментите и техниките са широко използвани.

На трето място, индустрията трябва да прави по-внимателно своите оценки за изпълнение на проектите. Финансовите рискове от нови технологии са най-големи, когато са представени без подходящия анализ.

И финално, правителствата трябва да направят повече, за да помогнат за прехода към автоматизираните системи. В крайна сметка публичният сектор ще определи мястото на технологиите в строителната индустрия. В момента обаче визионерското лидерство липсва. За да се възползват напълно от потенциала на автоматизацията, общинските разпоредби и строителните норми трябва да вървят в една посока.

Въпреки че ще отнеме време, за да се прецени как дигитализацията и автоматизацията могат да повлияят на веригата на доставки, на бизнес моделите, заетостта, киберсигурността и изпълнението на строителни проекти, засилва се консенсусът, че новите процеси и технологии са от решаващо значение за подобряването на производителността в строителството. За да се гарантира, че преходът към една по-автоматизирана строителна площадка е възможно най-плавен, учените и практикуващите в индустрията трябва да обединят силите си и да проучат заедно новите алтернативи.