Защо на Facebook и Google им беше позволено да станат толкова големи?

Възходът на глобални технологични суперзвезди като Amazon, Apple, Facebook и Google създаде нови предизвикателства пред антитръстовите регулатори. Тези компании доминират пазарите на електронни книги и смартфони, реклами в търсачки и трафика в социалните мрежи, което предизвиква глобални дебати дали не е време да бъдат взети мерки срещу тези организации. Ето и няколко ключови неща, които е добре да знаем според Bloomberg.

1. Монополисти ли са технологичните гиганти ?

Със сигурност са много влиятелни. Google и Facebook контролират заедно близо 60% от приходите от дигитална реклама в САЩ и 64% от приходите от мобилна реклама, сочат данни на eMarketer. Apple държи около 45 на сто от американския пазар на смартфони. Около 47% от всички онлайн продажби в Съединените щати пък преминават през Amazon.com. Но според съвременните антитръстови закони тези проценти не са достатъчни, за да сигнализират за проблем щатските регулатори, които отдавна спряха да сравняват големите с лошите. (За сравнение пазарният дял на Standard Oil достигна 88% в края на XIX век). Забранено е монополистите да злоупотребяват с пазарната си мощ, така че да пречат на конкурентите да застрашават господството им. Федерални съдилища установиха през 90-те години, че Microsoft е направила именно това.

2. Колко често САЩ преследват монополисти?

Делото срещу Microsoft беше последният подобен голям случай в Съединените щати. Последвалата 20-годишна сага често е цитирана от онези, които твърдят, че регулаторите са твърде плахи. Администрацията на президента Барак Обама обеща да стане по-строга към доминиращите компании още през 2009 г., но нищо подобно не последва. Броят на монополните дела, заведени в САЩ, спадна значително от средно 15,7 случая годишно между 70-те и 1999 г. до под три между 2000 и 2014 г.

3. Остаряло ли е антитръстовото мислене?

Някои юристи и икономисти смятат, че е време да се премине към конвенционално антритръстово регулиране, за да се разгледат вредните ефекти от повишената концентрация на пазара, като например по-ниските частни инвестиции, слабия растеж на производителността, нарастващото неравенство, намаляващата бизнес динамика, или скоростта, с която фирмите влизат и излизат от пазарите. Те спечелиха силен поддръжник в лицето на сенатора Елизабет Уорън, демократ от Масачузетс, която иска да се кандидатира за президент през 2020 г. Уорън предложи разделянето на технологичните гиганти като Facebook и Google.

4. Технологичните гиганти злоупотребяват ли с властта си?

Като посредници на всички основни продукти и услуги, платформи като Amazon и Facebook имат влияние върху производителите и потребителите. Amazon използва властта си над книжния пазар, за да блокира предварителните поръчки за някои заглавия на Hachette Book по време на спор за ценообразуването с издателя. Технологичните гиганти също така се разраства, като придобиват потенциални конкуренти, които пък могат да застрашат пазарния им дял. Данни, събрани от Bloomberg, сочат, че големите пет – Alphabet, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft, са извършили 431 придобивания на стойност 155,7 млрд. долара през последното десетилетие. Компаниите освен това имат контрол над огромни обеми от данни за клиентите им, което засилва опасенията, че носят заплаха за опазването на неприкосновеността.

5. Какво всъщност би притеснило регулаторите?

В САЩ те са предимно фокусирани върху вредата за потребителите от по-слабата конкуренция. Когато две компании искат да се слеят например, това може да доведе до по-високи цени. Обичайно това не е проблем за високотехнологичните сливания, защото големите фирми често поглъщат много по-малки конкуренти или купуват фирми с цел навлизане на нови пазари. Европейският съюз (ЕС) е по-агресивен, както се вижда от глобата от 2,7 млрд. долара, наложена на Google през 2017 г. Миналата година компанията понесе и втори удар от ЕС – глоба за 5 млрд. долара.

6. Защо ЕС е по-строг към технологичните компании?

Законодателството в ЕС определя по-ниска граница за определянето кога една компания е доминираща, така че е по-лесно да се наруши антимонополното право. (САЩ решиха да не налагат глоби на Google по същите въпроси, за които ЕС се произнесе, определяйки ги като незаконни). Европейските правоприлагащи органи също така са по-предпазливи към големите компании, които събират лични данни за потребителите. Строгите нови правила за поверителност, които влязоха в сила през май миналата година, в рамките на Общия регламент за защита на личните данни, предоставиха на регулаторите безпрецедентни правомощия за защита на хората от злоупотреба с информацията им от страна на бизнеса. Google вече беше глобена 50 млн. евро за нарушения на неприкосновеността на личния живот – най-високата подобна санкция в ЕС. В момента компанията обжалва решението.

7. Какво казват компаниите?

Те твърдят, че доминацията им е трудна, защото бариерите за навлизане на нови конкуренти са ниски. Както Google обича да казва, конкуренцията само „на един клик разстояние“. Поради естеството на конкуренцията на дигиталния пазар, технологичните платформи се възползват от мрежовите ефекти: тъй като все повече хора ги използват, толкова по-полезни и доминиращи стават платформите. Мрежовите ефекти могат да бързо да дадат мащаб на компанията и да създадат това, което Уорън Бъфет нарича конкурентни пропасти.