Изкусният помощник на име „изкуствен интелект“

Дали интелигентните машини ще поемат руля от ръцете ни и ще ни деградират до статисти на нашия собствен живот? Не управляват ли и днес мощните дигитални корпорации умело главите ни? Не работят ли те над бъдеще, в което ние, хората, ще сме все по-безполезни? В почти всяка дискусия за изкуствения интелект се споменава и този страх от едва ли не неудържимо развитие и чувство за безсилие. При това бъдещето отдавна се превърна в реалност - ден след ден. А ние самите участваме активно във всичко това. 

Това показва например удивително реално звучащият асистент за разговори, който Google представи преди две седмици - под името Duplex. Широко дискутираният софтуер трябва да отнеме досадните разговори от потребителите и да прави например самостоятелно резервации или да запазва маса в ресторант. Не е ли практично?

Или да вземем за пример представения преди десетина дни чатбот за лекари, създаден от  компанията NetDoktor. Под приятелското име Sapia (от италиански "Мъдрата"), чатботът трябва да помогне на несигурните пациенти да интерпретират възможните симптоми на заболяването и да им даде възможност за диагноза. Това, което изискваше досега посещение при семейния лекар, сега лесно може да бъде възможно на Messenger на Facebook: човек се представя, разказва за неразположението и оплакванията си и в крайна сметка получава окуражаващи думи и няколко общи съвета за лечение.

Трябва веднага да признаем, че при много заболявания това функционира никак не лошо. В крайна сметка Sapia използва база данни, разработена от лекари, и се основава на медицински насоки и стандартната медицинска литература, като по този начин имитира типичен разговор за анамнеза със семейния лекар. При това чатботът не разполага с твърдо фиксиран въпросник, а отговаря индивидуално на въпросите на питащия и по този начин достига до лична предполагаема диагноза. Изключително практично, нали? Няма нужда от среща, няма нужда от дълго чакане в чакалня и въпреки това ще имате медицинска оценка.

За разлика от много очаквания изкуственият интелект не е „интелект“ в смисъла, в който разбираме тази дума – той не може да мисли креативно или да създава съзнателно, но може да разбира човешката реч, да прави заключения, да извършва светкавични изчисления, да говори с хора и да извършва още много активности, които бихме възприели за проява на интелект, ако въпросната дейност би била изпълнявана от човек. Ето защо не е учудващо, че повечето от нас лесно могат да се заблудят и да си представят изкуствения интелект като почти съзнателно същество. Междувременно много по-добър термин, отразяващ един от важните механизми, съставляващи днес изкуствения интелект, е машинното обучение.

Най-важното в случая е софтуерът, който използва характеристиките на машинното обучение, да има способност, която обикновените програми нямат: да може да се учи. Това значи, че вместо да се програмира решение за всеки проблем, с който софтуерът може да се „сблъска“, се създава код, който може сам да „измисли“ начини за справяне с нови предизвикателства чрез осигурената база данни от събраната информация, и то напълно самостоятелно. Като например в случая със Sapia. Този метод на опериране се поддържа от технология, налична в процесорите Kirin 970 на Huawei, позволявайки на смартфоните на китайската компания да работят по начин, който не е наличен за други устройства.

Използването на базирано на невронни мрежи машинно обучение предлага огромно предимство в сравнение с традиционния софтуер. Ако срещне проблем, който създателите му не са предвидили, той не би се справил. Освен това всички решения, които традиционният софтуер съдържа, са толкова добри, колко и самите му създатели. Но знаем добре, че няма две еднакви ситуации, а оптималното решение е индивидуално за всеки проблем.

При изкуствения интелект, който използва чип с невронна мрежа (NPU), вграден в процесора Kirin 970, контролиращият различни функции на телефона софтуер се развива, обучавайки се и подобрявайки се на база непрестанно събираните данни. Ако срещне нов и непознат проблем, ще разбере как да го разреши самостоятелно. А когато някоя задача може да бъде изпълнена по-ефективно, бързо и по-добре, той ще намери възможно най-доброто решение, използвайки машинно обучение. Телефонът учи нашето поведение, събира данни за работата на приложенията, контролира средата, в която работи, и постоянно се опитва да намери най-добрите възможни решения за всеки проблем.

И така - примери като Sapia, Duplex и Kirin показват от кого идва отговорът на въпроса за бъдещето на изкуствения интелект: не от зловещи технодикатори или всемогъщи дигитални концерни, а в крайна сметка от самите нас, които сме изправени пред въпроса дали предпочитаме да се свързваме с хора или да си говорим с алгоритъм. Имаме избор. Но не бива да се страхуваме, защото изкуственият интелект очевидно има капацитета да ни помогне.