Как да върнем големите технологични компании обратно от тъмната страна

Преди си мислехме, че технологичните продукти винаги ще бъдат сила, водеща към добро. Бяхме примамени от удобството и лесната им употреба, от идеята за безплатен достъп до всичко и всички. Не виждахме тъмната страна – докато не стана твърде късно. Дотогава вече бяхме пристрастени, с ужасяващи последствия за публичното здраве, демокрацията и икономиката, пише за Financial Times рисковият инвеститор, участвал в ранните етапи на финансиране на Facebook и Google, Роджър МакНамий.

Смартфоните са невероятно ценни, но приложенията в тях са технологичният еквивалент на захарта: лесна за консумиране до крайности. Интернет платформите прилагат техники на пропагандата или хазарта, за да предизвикат емоционални реакции, над които потребителите имат слаб или никакъв контрол. Технологичните компании провеждат психологически експеримент с милиарди хора. В един перфектен свят производителите на смартфони и приложения биха признали вредата, която носят, и предприели коригиращи действия. С много малки изключения – засега те не го правят.

В стремежа си към печалба интернет платформите нанасят удари върху умовете на децата. Правителства, учители и родители трябва да се намесят, за да решат тази криза. Подкрепяните от реклама платформи трябва да бъдат регулирани, както са алкохолът и тютюнът – с ограничения на възрастта и предупредителни етикети, пише авторът.

YouTube Kids се превърна в земя на неподходящи за възрастта видеа, които стимулират съзнанието на децата така, че реалният свят им се струва скучен. Макар че Google премахна огромен обем неподходящо съдържание от YouTube Kids, все още не е взел адекватни предпазни мерки, за да не допуска публикуването на подобно съдържание. A YouTube се превърна в мястото за привличане и обучение на екстремисти.

Facebook наскоро въведе Messenger Kids – услуга за съобщения, чиято основна функция явно е да обучи децата за живот, изживян в екосистемата на продукта. За тийнейджърите Instagram се превърна в оръжие за психологически тормоз.

Самите рекламодатели започват да виждат проблема и да предприемат действия. Тази седмица Unilever обяви, че ще оттегли рекламите си от платформите, които „създават разделения сред обществото и насърчават към гняв или омраза“. Платформи като Google и Facebook трябва да предприемат стъпки, за да „защитят децата ни“, заяви компанията.

Западните демокрации се нуждаят от координиран отговор на манипулацията на техните населения от враждебни сили. Само Facebook се ползва от над 2 млрд. души.

В свят на неограничен достъп до информация дезинформацията се разпространява бързо. Резултатите от търсачката на Google могат да бъдат изманипулирани с конспиративни теории и абсурди. Facebook се възползва от страха и гнева на потребителите до такава степен, че мнозина са уязвими към манипулация от онези, които използват алгоритмите и архитектурата му, за да подкопаят демокрацията и да навредят на безсилните.

Кризата, пред която сме изправени днес, е резултатът от лоши стимули, създадени от рекламните бизнес модели, лошата преценка на мениджърите и неефективните регулации, допълва МакНамий.

Около една трета от населението в света притежава смартфон, а много потребители ги проверяват ужасяващо често всеки ден, от момента на събуждане, чак докато заспят.

Не всички потребители на интернет платформите са пристрастени, но 1,3 млрд. души, които ползват Facebook всеки ден, са психологически свързани с него до някаква степен. Дори ако искат да прекъснат тази връзка, тези потребители зависят от милостта на големите корпорации, чиито архиви от данни се конкурират с тези на най-добрите разузнавателни служби и чиито общи условия реално не дават истински права на собствениците на тези данни.

Големите технологични компании настояват, че трябва да имат правото сами да се регулират. За съжаление, представянето им в това отношение досега е ужасно. Отговорът на Facebook, Google и Twitter, например, на доказателствата за намеса в избори е да отричат, отлагат и крият. Предложените от тях „корекции“ са неадекватни.

Facebook и Google станаха толкова големи и мощни, че може би са нужни нови подходи към регулиране. Общият регламент относно защитата на данните (Global Data Protection Regulation) на ЕС е важна стъпка в правилната посока, особено от гледна точка на правата върху неприкосновеността на личния живот и данните. За съжаление, механизмите за прилагане на ЕС ще се нуждаят от надграждане, ако искат да бъде постигнато обещаното от регламента.

Възстановяването на правата върху неприкосновеността на личния живот и данните в ЕС е огромна стъпка напред, но има нужда от още такива. Трябва да оздравим демокрациите в Европа и Северна Америка. Трябва да защитим децата от технологиите, които пречат на емоционалното им развитие. Трябва да защитим възрастните от прекъсванията чрез безкрайни нотификации и приложения, които се конкурират със съня им. Трябва да защитим икономиките от монополистичното поведение на интернет платформите, което вече носи слаби нива на иновации и създаване на стартъпи.

За разлика от преди година заплахата от компаниите за интернет платформи са тема на разговор в развития свят. Следващата стъпка е да превърнем думите в действия, завършва МакНамий.