Данните – новият петрол

Като създават бариери за влизане и системи за ранно предупреждение, данните могат да задушат конкуренцията.

Същността на данните прави антимонополните лекарства от миналото неизползваеми. Раздробяването на фирма като Google на пет Гугълчета няма да прекрати мрежовия ефект от утвърждаването им: с времето една от тях отново ще стане доминираща.

Необходимо е радикално преосмисляне – а с очертаването на новия подход изпъкват две идеи. Първата е, че антимонополните власти трябва да преминат от индустриалната ера в XXI век. Когато разглеждат едно сливане например, те по традиция използваха размера, за да решат кога да се намесят. Сега те трябва да имат предвид обхвата на активите от данни на компаниите, когато оценяват последиците от сделките. Цената на придобиването също може да е сигнал, че наложила се фирма купува зараждаща се заплаха. Съгласно тези показатели желанието на Facebook да плати толкова много за WhatsApp, която нямаше приходи, за които да си заслужава да се говори, би трябвало да вдигне червен флаг.

Разбивачите на монополи трябва да разбират повече от данни и при анализа на пазарната динамика, например като използват симулации при хващането на алгоритми, позволяващи тайни споразумения за цени.

Вторият принцип е да се отслаби хватката върху данните на операторите на онлайн услуги и да  се даде по-голям контрол на тези, които им ги доставят. По-голямата прозрачност също би била от полза: компаниите могат да бъдат принудени да разкриват на потребителите каква информация държат и колко пари правят от нея. Правителствата могат да стимулират появата на нови услуги, като отворят по-широко собствените си бази данни или като управляват ключови сектори на икономиката на данните, например публичната инфраструктура, както прави Индия със системата си за дигитална идентичност Aadhaar.

Те могат също да наложат споделянето на определени видове данни с позволението на потребителите – подход, възприет от Европа във финансовите услуги чрез изискването банките да направят данните за свои клиенти достъпни за трети страни.

Приспособяването на антимонопола към информационната ера няма да е лесно. То ще повлече със себе си нови рискове: по-голямото споделяне на данни например може да застраши личното пространство. Но ако не искат икономиката на данните да бъде доминирана от няколко гиганта, правителствата ще трябва скоро да се задействат.