Икономиката на данните изисква нов подход от антитръстовите органи

Появата на нова суровина обикновено създава печеливша, бързо развиваща се индустрия, която кара антитръстовите регулатори да се намесят, за да ограничат тези, които контролират движението ѝ. Преди век тази суровина бе петролът. Сега подобни опасения биват повдигани от гиганти, които се занимават с данни – петрола на дигиталната епоха, коментира Economist.

Тези титани – Alphabet (компанията майка на Google), Amazon, Apple, Facebook и Microsoft – сякаш не могат да бъдат спрени. Те са петте най-високо оценявани публични компании в света. Печалбите им се вдигат: заедно са постигнали нетна печалба за над 25 млрд. долара през първото тримесечие на 2017 г.

Такова господство предизвика призиви технологичните гиганти да бъдат разделени на по-малки компании, подобно на Standard Oil в началото на 20-и век. Размерът сам по себе си не е престъпление. Успехът на гигантите е от полза за потребителите. Малцина искат да живеят без търсачката на Google, еднодневната доставка на Amazon или публикациите във Facebook. А и тези компании не бият тревога, когато биват прилагани стандартни антитръстови тестове. Повечето им услуги са безплатни. Ако вземем предвид конкурентите им извън интернет, пазарните им дялове не изглеждат толкова тревожни. А появата на стартъпи като Snapchat предполага, че новите участници все още могат да се наложат.

Причина за тревога обаче има. Контролът на интернет компаниите върху данните им дава огромна сила. Старите начини на мислене за конкуренцията, създадени в епохата на петрола, изглеждат остарели в това, което наричаме „икономика на данните“. Нуждаем се от нов подход.

Какво се промени? Смартфоните и интернет направиха данните обилни, повсеместни и много по-ценни. Независимо дали отивате да потичате, гледате телевизия или просто седите в задръстване, виртуално всяка една от тези дейности оставя дигитална следа – а това означава повече суровина за анализаторите на данни. Устройства от часовници до автомобили се свързват с интернет, а това означава, че обемът данни се увеличава. Според някои оценки автономните автомобили ще генерират 100 гигабайта информация на секунда. В същото време техниките на изкуствения интелект, например машинното обучение, извлича повече стойност от данните. Алгоритмите могат да предсказват кога един клиент е готов да купува, кога даден двигател се нуждае от ремонт или кога някой може да се разболее. Промишлените гиганти като GE и Siemens сега служат и като компании за данни.

Това изобилие от данни променя характера на конкуренцията. Технологичните гиганти винаги са печелили от ефектите на мрежата, но при данните има дори допълнителни ефекти в това отношение. Събирайки повече данни, една компания има повече пространство да подобрява продуктите си, което привлича повече потребители, генерирайки дори повече данни и т.н. Колкото повече данни събира Tesla от автономните си автомобили, толкова по-добре може да ги научи да карат сами – една от причините, поради които компанията, продала само 25 хил. през първото си тримесечие, сега струва колкото GM, която е продала 2,3 млн. автомобила. Огромните пакети от данни действат като защитни канали.

Достъпът до данни защитава и компаниите от конкуренти по друг начин. Добрата ориентация сред конкуренцията в технологичната индустрия зависи от възможността заварените компании да бъдат изненадващо атакувани от гаражен стартъп или неочаквана технологична промяна. Но и двете развития са много по-малко вероятни в епохата на данните. Системите за наблюдение на гигантите се простират в цялата икономика: Google може да види какво търсят хората, Facebook – какво споделят, а Amazon – какво купуват. Те притежава магазини за приложения и операционни системи и отдават под наем изчислителна мощ на стартъпите. Те могат да видят кога един нов продукт или услуга събира популярност, което им позволява да го копират или просто да купят стартъпа, преди да е станал твърде голяма заплаха. Много смятат покупката на WhatsApp от Facebook през 2014 г. за 22 млрд. долара за „надхвърлено придобивание“, което елиминират потенциалните конкуренти. Изграждайки стени за навлизане и системи за ранно предупреждение, данните могат да задушат конкуренцията.

Природата на данните прави антитръстовите решения от миналото по-малко полезни. Разделянето на компания като Google на пет малки Google-чета няма да спре ефектите от мрежата да ги наложи – много скоро една от компаниите отново ще стане лидер. Нужно е радикално мислене, а две идеи се отличават най-много.

Първата е, че антитръстовите власти трябва да преминат от индустриалната епоха в 21-и век. Когато проучват сливане, например, те традиционно използват размера, за да определят дали да се намесят. Сега те трябва да вземат предвид размера на активите от данни на компаниите, когато оценяват влиянието на сделките. Цената на покупката също може да е сигнал, че установен лидер купува зараждаща се заплаха. По този показател сделката между Facebook и WhatsApp щеше да предизвика внимание. Властите трябва да използват и по-добре данните в анализите си за пазарната динамика, например използвайки симулации, за да открият алгоритми, които се съревновават с цените или за да определят как най-добре да насърчават конкуренцията.

Вторият принцип е да се охлаби хватката, която доставчиците на онлайн услуги имат върху данните и да дадат повече контрол върху тези, които ги предоставят. Повече прозрачност би била полезна. Компаниите може да бъдат принудени да разкриват на потребителите каква информация пазят и колко пари изкарват от нея. Правителствата може да насърчават появата на нови услуги, откривайки повече свои хранилища за данни или управлявайки важни части от икономиката на данни, като публичната инфраструктура. Те биха могли и да дадат възможност споделянето на определени видове данни да става само със съгласието на потребителите – подход, който Европа предприема във финансовите услуги, изисквайки от банките да правят данните на клиентите си достъпни за трети страни.

Адаптирането на антитръстовата система към информационната епоха няма да е лесно. То ще донесе нови рискове: повече споделяне на данни, например, може да застраши неприкосновеността. Но ако правителствата не искат икономиката на данните да бъде доминирана от няколко гиганта, те трябва да действат бързо.