Илон Мъск - милиардерът идеалист и космически предприемач

Какво правиш, когато една от ракетите ти експлодира на стартовата площадка в Кейп Канаверал или когато някой загине на волана на един от автомобилите на твоя компания, докато е в режим на самоуправление? Ако името ви е Илон Мъск, просто продължавате напред, коментира Financial Times.

45-годишният Мъск, ръководител на компанията за електрически автомобили Tesla Motors и на частната космическа компания SpaceX, както и председател на фирмата за слънчева енергия SolarCity, все още решително твърди, че технологията му за автономно управление на автомобили спасява много повече животи отколкото поставя в риск. Тази седмица той пренебрегна провала на ракетата си, представяйки най-невероятно звучащия план досега: да заведе хора до повърхността на Марс до 2025 г.

Всичко това служи на една по-висша цел. За човек, чиято мисъл може да звучи като научна фантастика, населяването на други планети е единственият начин да гарантира бъдещото на човечеството срещу риск от катастрофа, която премахне хората от лицето на земята.

„До известна степен ние сме агенти на живота“, изуми той публиката, когато обяви плана си. „Можем да занесем живот такъв, какъвто го познаваме и да вдъхнем живот на Марс“.

Неговата самоизбрана роля на спасител на човечеството не приляга на всеки. Във време, в което самочувствието на Силициевата долина се вдига, високомерието на Мъск изглежда също толкова голямо, колкото на всички останали. А рисковете и дългосрочните последици на технологиите, които развива, поражда опасения.

„Илон Мъск е велик визионер и велик изобретател и няма как да не се възхищаваме на неговата амбиция и устременост“, казва Патрик Лин, професор по философия и ръководител на групата за нововъзникващо науки в California Polytechnic. “Но наистина изглежда сякаш той няма усещане за етичните въпроси и тяхното влияние“.

Да пратиш хора на Марс, добавя той, може да разпространи нашите недостатъци в Слънчевата система: „Звучи все едно ще изнесем проблемите си на друга планета“.

Предприемачът обаче не се спира пред такива резерви. Подобно на Стив Джобс, който бе известен със своето „поле за изкривяване на реалността“, което привличаше останалите към визията му за невъзможното, Мъск има репутация, че успява да вдъхнови и поведе служителите си към постигане на невероятното.

„Ключът към магията на Илон е, че поставя на преден план много дръзка, ясна цел“, казва Питър Диамандис, друг предприемач, насочил се към космоса. „Той има богатството, ако не за да довърши проекта, то поне да го поддържа“. Дали нещо ще го спре? „Единственото нещо, което може да го спре, са ограниченията на законите на физиката“, казва Диамандис.

От полза е и историята му, която включва някои от най-важните етапи в разработването на електрически автомобили и частни космически полети, заедно с лично състояние, оценявано на 12 млрд. долара.

Мъск е почти толкова известен със сложния си личен живот, колкото и с богатството и амбицията си. Втората му съпруга – британската актриса Талула Райли, тази година подаде молба за развод за втори път, а Мъск има и пет сина от първия си брак.

Южноафриканецът се мести в Канада на 18 години и по-късно приема американско гражданство. След две висши образования – едно по физика и едно по икономика, той пристига в Калифорния в средата на 90-те за докторантура, от която се отказва след няколко дни, за да се гмурне в света на dotcom бума.

Мъск скоро прави голям удар като основател на компанията за онлайн плащания PayPal, като състоянието му от нея отива за стартирането на SpaceX през 2002 г.

В по-близкото минало, в Tesla, той открива други отдушници за технологичния си идеализъм. В търсене на бъдеще без въглеродни емисии Мъск отваря най-големия завод за батерии в света, за да подкрепи планираното стартиране през следващата година на това, което той се надява да се превърне в първия електрически автомобил за масовия пазар. Той се опитва да слее SolarCity с Tesla, за да създаде първия конгломерат за алтернативна енергия, включващ слънчеви панели с интегрирано съхранение на електричество и автомобили, които ползват енергията.

Във всичко това Мъск никога не се е колебал да работи срещу установените социални и бизнес практики. Планът за SolarCity, например, го изправя срещу голяма част от Wall Street, отчасти защото инвеститорите се опасяват, че сливането ще разсее вниманието му, докато се опитва да преодолее производствените проблеми в Tesla.

Грандиозната цел за космоса ще има много противници, признава Диамандис.

„Населението ще критикува всичко: защо да прави подобен риск в космоса, когато има толкова много проблеми за решаване на Земята?“, казва той. Според него обаче Мъск в крайна сметка ще получи подкрепата, от която се нуждае, ако е „много ясен по отношение на поразителната стойност на това за човечеството“.

Фаталният случай с автомобил на Tesla повдига друг въпрос. Когато Мъск представи неговата технология за автономно управление през миналата година, останалите в технологичния свят бяха наистина втрещени: макар че това не е напълно автономна система, все пак е по-рискова стъпка отколкото други са готови да направят.

В моралната вселена на Мъск, обаче, печеливши са именно по-големите цели, а няма по-голяма цел от това да се гарантира бъдещото на човечеството, изпращайки го на Марс. В Lo and Behold, филм на Вернер Херцог за технологията, Мъск обяснява идеята си за мисията до Марс и, увлечен, режисьорът пожелава да иде – ако трябва с еднопосочен билет. Предложението е последвано от дълга пауза.

„Наистина смятам, че ще искаме двупосочни пътувания“, казва Мъск. „Защото много повече хора ще искат да идат, ако смятат, че в случай че не им хареса, ще могат да се върнат“.