Какво иска Uber от Китай? Ако компанията за споделено пътуване избегне възможността да бъде забранена в азиатската страна, ще се е справила по-добре от гиганти като Google, Facebook, Twitter и Dropbox. Но Uber може да просперира, само ако остави на заден план това, което я направи известна, пише в свой анализ за Bloomberg Дейвид Фликинг.
Главният изпълнителен директор Травис Каланик възнамерява да инвестира 1 млрд. долара в Китай тази година. Целта на компанията е да отнеме лидерската позиция на Didi Kuaidi, конкурентната китайска услуга, подкрепяна от технологичните гиганти Alibaba и Tencent. Каланик разчита на подкрепата от Baidu и твърди, че Uber има 30-35% пазарен дял, но изостава от Didi Kuaidi в набирането на средства.
Най-новото препятствие на пазара е възможната забрана за ползването на частни автомобили за таксиметрови услуги и необходимостта шофьорите да преминават тестове. Това ще представлява проблем както за Uber, така и за Didi Kuaidi, особено за услугите People's Uber и Uber X, които позволяват на непрофесионални шофьори да возят хора в рамките на услугата.
Uber обещава да се съобрази с новите изисквания. Именно справянето с регулациите стои в центъра на това как компанията успява да пробие на толкова много пазари толкова бързо. В САЩ, където компанията защитава интересите на потребители срещу силно обвързаните помежду си предприятия и мъртвата хватка на държавата, Uber успя да се превърне в корпоративен герой. В Китай компанията рискува да изглежда като дисидент.
Притеснението на Китай за запазването на контрола над пазарите може да се усети ясно в изявлението на транспортното министерство по повод предложените нови правила.
Предлагането на субсидии за шофьори, за да спечели пазар дял – практика, следвана както от Uber, така и от Didi Kuaidi, засяга „социалната стабилност“, твърдят от министерството. В речника на китайските бюрократи се крият няколко още по-заплашителни фрази.
Не е трудно да се разбере защо глобалните амбиции на Uber включват дял от китайския пазар. Страната представлява най-големият пазар на автомобили, а регистрациите на коли се увеличават със среден темп от 26% между 2000 и 2010 г.
Този темп се забави до средно 7,2% през последните 5 години. Тъй като пътната мрежа става все по-натоварена, а градовете - изпълнени със смог, страната трябва да намери начин да превозва повече хора по-ефективно.
Най-добрият вариант за Uber в Китай на този етап е по някакъв начин да постигне немислимото и да възпре някак новите правила на Пекин, преди да са приети окончателно, или да се превърне в поредната таксиметрова компания на един пазар, доминиран от местни играчи. Това е въпрос на оцеляване, но въпросът е и какво ще спечели компанията, ако оцелее в Китай, но загуби душата си?