На 10 февруари 1982 г. в стая, пълна с дизайнери и инженери, които пият шампанско и ядат торта, Стив Джобс споделя имената на екипа на Apple Macintosh. И един по един, започвайки с инженера на дънни платки Бърел Смит, те записват имената им на голям лист хартия, припомня в свой анализ списание Wired.
Тези 47 подписа – някои перфектно изписани, други леко смахнати и нечетливи, някои просто набързо отпечатани - скоро ще бъдат изписани върху вътрешната страна на всеки един Macintosh, гравирани в твърдата пластмаса на външното тяло.
Според бившия инженер Анди Харцфелд, чийто подпис също е на този лист и на чиято визитка по времето на престоя му в Apple пише “Software Wizard" (Софтуерен магьосник - бел. ред.), това е бил естественият ход на събитията. "Тъй като екипът на Macintosh бяха художници", пише той в блога си Folklore.org, "беше напълно подходящо да се подписваме под нашите творби".
Тридесет и три години по-късно духът продължава да живее. Главният директор на дивизията за потребителския интерфейс в Apple Алън Дай казва, че хората постоянно го питат каква е тайната съставка в Apple, а отговорът му може да изглежда малко незадоволителен.
"Това не е толкова голяма тайна", казва той. "В момента сме група от хора, които са наистина, наистина супер талантливи, но на тях им пука. Те се интересуват от подробностите, които един дизайнер не може да покаже в портфолиото си, защото са толкова тайнствени. И все пак да го направят точно както трябва да е критично за преживяването".
В дизайнерското студио на Apple хардуерните инженери седят до програмистите и до графичните дизайнери. Тук има само един постоянна черта в характерите: постоянното движение напред, задаването на въпрос след въпроса.
Докато Дай говори пред Wired, той прелиства книжка, която екипът му е направил, за да документира част от процеса на проектирането на Apple Watch. Часовникът може да бъде най-важният продукт на Apple от iPad-а насам. Той е разработван от три години и неговата цел е нищо по-малко освен да създаде пазара за умни часовници. Залозите са огромни.
Това, от което Дай изглежда най-очарован, е един от интерфейсите на Apple Watch, наречен Motion. Можете да го настроите да покаже едно цвете в цъфтеж. Всеки път, когато вдигнете китката си, ще видите различен цвят, различно цвете. Това не са компютърни ефекти. Това е фотография.
„Снимахме всички тези неща", казва Дай. "Пеперудите, и медузите и цветята за лицето на движението, всичко е във фотоапарата. И така, цветята бяха заснемани как цъфтят с течение на времето. Мисля, че най-дългата ни фотосесия отне 285 часа и над 24 000 кадъра”.
Той обръща още няколко страници по-нататък в книгата с процеса на изграждане. Показва първата от няколко цели страници, върху които има прекрасни снимки на медузи. Няма очевидна причина да има медузи на циферблата. Дай просто обича начина, по който изглеждат.
„Мислихме, че има нещо красиво в медузите, по един пространствен, чужд, абстрактен начин", казва той. Но те не просто са посетили музей или аквариум с подводна камера. Те са построили резервоар в своето студио и са заснели различни видове медузи със скорост 300 кадъра в секунда с невероятно висок клас камери Phantom.
След това те са обработили така получилите се в резултат изображения с големина 4 096 x 2 304 пиксела, че да се поберат на екрана на Apple Watch, който е по-малък от една десета от този размер.
Сега, „когато се вгледате в Motion лицето с медузите, никой нормален човек няма да може да види това ниво на детайлност", казва Дай. "И все пак, за нас беше много важно да изпипаме тези подробности точно както трябва“.
Това рядко съчетание на финансова сигурност и артистична обсебеност, която Apple постига с Apple Watch, е трудно да бъде победена.
Служителите на Apple често използват думата "неизбежна", за да опишат своята работа. Когато Дай я използва, той сякаш е леко пренебрежителен, сякаш иска да каже: "Това винаги е правилният отговор, но ни отне известно време, за да го разберем".