Как шефът на Apple Тим Кук наруши едно табу

Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук признава своята хомосексуалност. За човек в подобна позиция това е доста забележителен акт. Защото заседателните зали на големите мултинационални компании са места, където официално няма изпълнителни директори, които да са гейове или лесбийки - поне досега. Кук е първият шеф на една от 500-те най-големи публично търгувани дружества от САЩ, който предприема тази стъпка, пише N-tv.

За това може да има много причини и страхът от дискриминация със сигурност е един от тях. В допълнение сексуалната ориентация е личен въпрос и решението за или против публичното признаване е също такъв. Но за корпоративните ръководители има още едно препятствие - опасението, че един шеф гей ще бъде лош атестат за бизнеса.

Колко големи са трудностите показва и примерът на Джон Браун. През 2007 г. той подава оставка от поста си на главен изпълнителен директор на BP, след като бе изобличен от британския таблоид The Mail, че е гей.

Той е бил сигурен, че никога повече няма да може да ръководи голяма публично търгувана компания. „За всеки хедхънтър (специалист по подбор на висш персонал – бел. ред.) бих бил прекалено „спорен“, пише Браун по-късно в книга. Когато напусна централата в деня на оставката си, той е имал чувството, че „ще умре“. Някой е извикал след него „педалска измет!“.

„Колкото по-високо се изкачвах в BP, толкова по-опасно ставаше да си призная ориентацията“, пише Браун. Като шеф той се е страхувал, че след откровението едва ли ше може да преговаря с хомофобски бизнес лидери и политици - например с Владимир Путин. Докато Браун е главен изпълнителен директор на BP, компанията инвестира милиарди в проект в Русия.

Колко основателни са били опасенията на Браун подчертава Виталий Милонов. Политикът от Санкт Петербург е движещата сила зад руския закон, който предвижда глоба за откровена изява на хомосексуалността. След признанието на шефа на Apple той призова за доживотна забраха за влизане в страната за 53-годишния Кук. „Какво може да ни донесе той?“, оплаква се Милонов. „Вирусът Ебола, СПИН, гонорея“?

По ирония на съдбата продуктите на Apple са изключително популярни сред руските политици. Според BuzzFeed и самият Милонов притежава iPhone 6 и подчертава, че го е получил от "хомофобски приятели от Европа". Министър-председателят Дмитрий Медведев също открито признава ентусиазма си към смартфоните на Apple.

Мнението на Елена Мисулина за продуктите на Apple е противопосочно. Тя е автор на "анти-гей закона". През юли тя поиска дори забрана за iPhone в Русия. Причината - със смартфона се снимала повече детска порнография, отколкото с други подобни устройства. Това обаче не я кара да спре да използва своите iPad и MacBook.

А Дмитрий Кисельов? Един от най-близките сътрудници на Владимир Путин е генерален директор на държавния медиен холдинг „Русия днес“. Счита се за „шеф на пропагандата“ на Кремъл и е в списъците за санкции на САЩ и ЕС. Неговите антизападни изказвания и неговата откровена хомофобия не му пречат да използва розов iPhone.

Примерът в Русия показва, че изпълнителните директори не трябва задължително да се страхуват от откровеност при признаване на сексуалната си ориентация. Ако продуктите са добри, те ще се купуват. Дори хомофобски настроените хора не искат да се лишат от своя iPhone.

За да се промени нещо в предимно „мъжкия“ и силно хомофобски свят на фирмените управления на Запад, са нужни примери като този на Тим Кук, пише Арнд Рикман за Deutsche Welle.

С признанието на Кук на практика се обезсилва аргументът, който досега отпращаше редица млади и талантливи мениджъри на задни позиции в йерархията само заради „различната“ им сексуална ориентация. И още - във фирми, проявяващи толерантност спрямо сексуалната ориентация на служителите, би следвало и жените по-лесно да намират път към шефските етажи, без да остават под „стъкления похлупак“ на йерархията.

Ето защо постъпката на Тим Кук може да разтвори широко вратата и за други смели последователи, които да не се страхуват от последствията. Защото който е стигнал до самия връх на фирмената стълбица като шефа на Аpple, няма какво да губи - нали е на върха. Още повече, че хората като него имат много важен принос за създаването на нови обществени тенденции. Пример в това отношение е ангажиментът на Аpple за служителите с малцинствен произход.

В публикацията си за Businessweek Кук признава, че „не всички са имали неговия късмет в кариерата“. Той, разбира се, е прав. Но по-важното в случая е, че с публичното си признание главният изпълнителен директор на Apple помогна за това „стъкленият похлупак“ да започне да се пропуква.