До 2020 г. в България трябва да има 100% покритие с високоскоростен интернет

А според анализ на Европейската комисия осигуряването на широколентов  достъп може да създаде повече от 2 млн. работни места в Европа и да доведе до увеличение на БВП най-малко с 636 млрд. евро за година. Само за Великобритания очакваният ефект до 2015 г. е над 21,9 милиарда паунда, показва анализът The Economic Impact of a Competitive Market for Broadband, 2003.

Трябва да се отбележи обаче, че според изследванията не само широколентовият достъп,  но и скоростта му имат силно положително въздействие върху БВП. Така например проведеният от Ericsson анализ „Socioeconomic Effects of Broadband Speed“ доказва, че удвояването на скоростта на интернет в дадена икономика води до повишаване на БВП с 0,3%. Възвращаемостта на всяко 1 евро, инвестирано за повишаване на скоростта, възлиза на 1,55 евро. При това обаче осигуряването на широколентовия  достъп трябва да е приоритет за страните с по-ниска степен на проникване, а повишаването на скоростта – за страните с висока степен на покритие. Друго изследване сочи, че с всяко увеличаване на броя на потребителите на широколентови услуги с 1000 души се разкриват 80 нови работни места.

За Германия е изчислено, че изграждането на NGA мрежа ще осигури нови 968 000 работни  места за периода 2010 – 2020 г. За условията на Великобритания е изчислено, че инвестиция в широколентов достъп в размер на 5 млрд. паунда ще създава всяка година по 280 500 нови и устойчиви работни места. Всяко увеличаване на широколентовото покритие с 1% в САЩ ще доведе до увеличаване на заетостта на  населението с 0,2% до 0,3% годишно. 

Бързият интернет в България

Според публикуваното през декември 2013 г. проучване на Националния статистически институт за използването на ИКТ в домакинствата и лицата, през 2013 г. повече от половината домакинства (53,7%) в България имат достъп до интернет в домовете си. Въпреки че е отбелязан растеж от 2,8 пункта спрямо предходната година,  това нарежда страната ни на последно място сред страните от ЕС.

Същевременно към началото на януари 2014 г. България е на 18-то място в света по скорост на сваляне от интернет, според данни на NetSpaceIndex. Показателна е тенденцията за по-широкото навлизане на новите технологии. За петгодишен период относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 24,1 процентни пункта, а използването на широколентова връзка бележи ръст от 27,5 процентни пункта. В сравнение с предходната година в регионален аспект също се наблюдава повишаване в относителните дялове на домакинствата с интернет достъп за всички статистически райони, с изключение на Югоизточния район, където се наблюдава намаление с 3,1 процентни пункта.

Изследването Digital Scoreboard на Европейската комисия отчита, че България разполага със сравнително нисък брой фиксирани мрежи за широколентов достъп, но страната е над средното ниво на проникване, вземайки предвид състоянието на достъпа от следващо поколение. Въпреки че в България се отбелязва слаб подем от страна на фиксиран и мобилен широколентов достъп, данните показват, че страната ни все още е изправена пред цифрово разделение на регионите по отношение на широколентовата инфраструктура.

За разлика от старите държави членки на Съюза (ЕС15), където развитието на широколентов интернет се основава предимно на DSL базирани технологии, България като нова държава членка „показва напълно различни модели в избора на широколентови технологии”. Тя е сред онези страни, в които липсата на наследена широколентова инфраструктура насочва инвестициите към други технологии. В Румъния, България и Литва, и в по-малка степен в Естония, Латвия, Словакия и Чехия, предоставянето на фиксирани линии за широколентов интернет е много по-силно базирано на оптични технологии” отколкото в старите държави членки, се казва в изследването Europe’s Digital Competitiveness Report.

Въпреки по-ниските стойности на навлизане и използване на широколентов интернет съвременното технологично развитие в България и Румъния е базирано основно на модерни  технологии. Като резултат, още през 2009 г. България заема първо място в ЕС по дял на широколентови линии, предлагащи достъп със скорост над 10Mbps, следвана от Португалия, като и двете страни имат малко над 60% при средно 23% за ЕС. Страната ни е сред водещите държави в Европа и сред първите 10 в света по отношение на покритието с бърз и ултрабърз широколентов достъп, но е сред последните и съответно малко под средното ниво в ЕС по отношение на проникване и използване на интернет и базирани на интернет услуги сред населението.