Добрият мъж от Купертино

"Ние плащаме всички данъци, които дължим - всеки един долар", казва той. Шест милиарда е вкарал концернът в държавната хазна на САЩ само през миналата година. "Ние не само следваме закона, ние следваме духа на закона".

Но по думите му е необходимо по-просто данъчно право и по-ниска ставка за компании, които искат да върнат задграничната си печалба обратно в Америка. Причините: фирмата седи на планина от пари в брой - 145 млрд. долара, от които около 100 млрд. долара са в чужбина. Apple иска да донесе парите у дома, но ще трябва да отдели 35% от тях за държавата под формата на данъци. Твърде много, смята Кук, поради което компанията, както се случи неотдавна, предпочита да заеме пари от финансовите пазари, вместо да посегне към спестовната си книжка в чужбина.

И така във вторник сутринта бавно изминават три часа, а ако темата навлиза прекалено много в подробности и детайли, Кук дава думата на двамата му спътници – главния финансов директор Питър Опенхаймър и главния счетоводител Филип Бълок. На първия ред зад свидетелското място седят две дузини други служители на Apple в тъмни костюми, които слушат внимателно изказванията.

Но освен от неуморно разпитващите сенатори Левин и Маккейн Кук няма от кого още да се притеснява по време на това „барбекю“. Той в крайна сметка е шефът на най-вълнуващата и понякога най-ценната компания в Америка, и от законна гледна точка той очевидно не е направил нищо лошо. И така, останалите членове на комисията слушат дискусията послушно, но същевременно изпитват и неудобство от целия този „цирк“, както го нарече веднъж и мениджърът. 

Да вземем Ранд Пол например, един от любимците на консервативното движение „Чаеното парти“ и възможен кандидат-президент през 2016 г. „Аз съм ужасен от това зрелище, ужасен съм, че е възможно даден мениджър да бъде изтезаван пред комисия, въпреки че не е направил нищо незаконно", казва той, мърморейки недоволно. Комисията би трябвало да се "се извини" на Apple. "Всеки от нас тук, на тази маса, се опитва да сведе до минимум данъците си".

По време на цялата тази тирада откритото лице на Кук не се деформира с нито една гримаса, дори и тогава, когато изслушването се превърна временно в политическата арена. Пол стреля срещу Левин, Маккейн защитава Левин, Пол се обръща назад подигравателно. Републиканските представители използват през този ден форума и камерите на телевизиите, за да призоват отново за по-проста данъчна система и ниски данъци.

И в почивката Кук се оживява. Разхожда се наоколо, ръкува се, шегува се с репортерите. И когато вижда надраскания, вече почти древен лаптоп на Sony на кореспондента на Handelsblatt, казва съчувствено: "Май е време да си купите Mac".

А от продуктите на Apple в зала 106 има достатъчно: iPhone, iPad и Mac-ове се виждат навсякъде, дори и на капака на лаптопа на протоколиращата служителка се вижда символът с отхапаната ябълка. Когато през почивката Кук се доближава до сенатор Кели Айът, за да се представи, тя му каза с усмивка: "Приятно ми е да се запознаем. Имам iPad". Дори и възстрогият председател Левин вади по едно време своя iPhone и започва да го бърника.

Нека си представим, че на мястото на Тим вчера бе мениджър на критикувана в пресата и обществото банка - призован пред парламентарната комисия, а депутатите изваждат спестовните си книжки с логото на банката или викат възторжено: „Открих си депозит при вас"...

И така, в края на краищата това изслушване не се превърна в голям проблем за Кук. "Чувствате ли се изтормозен от мен?, пита Маккейн в един момент, ухилен към свидетелската скамейка. "Чувствам се много добре“, отговори Кук. "Важното е, че ние можем да кажем нашата гледна точка тук".

Неговата поява в крайна сметка се изплати. В края на краищата въпреки гнева около въпросните данъци няма две мнения: Apple е прекрасна компания. А своето "възхищение към Apple" Маккейн изрази още в началото на изслушването. По-добра реклама не може и да има.