В южната част на Европа обаче развитието на мрежата напредва доста бавно. В Испания местният матадор Telefónica има до този момент само тестови LTE мрежи в Барселона и Мадрид. Икономическата криза в страната принуди потребителите и корпоративните клиенти да следят внимателно разходите си, така че продажбите в индустрията на телекомуникациите падат драстично. Telefónica "не бърза с LTE разширяването“, заяви корпоративен директор наскоро в рамките на анализаторската конференция на Morgan Stanley.
В някои страни обаче има не липса на воля, а на честоти, с които да се ускори LTE експанзията. Във Великобритания например досега само Everything Everywhere - съвместно предприятие на Deutsche Telekom и France Telecom, може да предложи LTE. След като двата мрежови оператора се съюзиха, се освободи спектър, който най-големият по брой клиенти мобилен оператор на острова може да използва за LTE мрежи. Конкурентите O2, Vodafone и Three трябва да се запасят с търпение до 2013 г., преди да могат да наддават в търг за LTE-съвместими честоти.
Подобна е ситуацията и в Австрия. Там търгът за честотите бе отложен за следващата есен заради неотдавнашното придобиване на Orange от страна на Hutchison. В момента в Алпийската държава LTE има само в отделни градове.
В Швейцария, където едва през пролетта честотите бяха възложени, лидерът на пазара Swisscom покрива сега 26 градове с LTE, достигайки до около 20% от населението. В рамките на една година 70 на сто от щвейцарците трябва да имат LTE достъп. Swisscom ще вложи в разширяването до 2016 г. 1,5 млрд. швейцарски франка (около 1,24 милиарда евро).
Във Франция мобилното бъдеще куца в момента заради един детайл. Въпреки че честотите са разпределени, все още няма разрешения за изграждането на нови базови станции. Затова мобилните оператори все още предоставят само няколко тестови мрежи. До 2013 г. разширяването на мрежата ще набира скорост, с какво темпо ще става това предстои да видим. На запад от река Рейн бушува ожесточена конкуренция между мрежовите оператори. Тук маржовете се стопяват бързо и няма много свободни пари за инвестиции.
В Европа лидер в ултрабързия мобилен интернет без съмнение е Скандинавия. Още преди три години Telia Sonera вече стартира първите комерсиални LTE мрежи в Стокхолм и Осло, още преди в Германия честотите да бъдат предложени на търг. Клиентите тогава не използваха смартфони, но връзваха лаптопите си чрез usb стик с бързата мрежа. Днес Telenor снабдява почти цялото шведското население с LTE.
Въпреки добрите примери на Скандинавия и Германия, Европа изостава зад Северна Америка и Азия, когато става въпрос за LTE. Браншовата организация 4G Americas отброява в края на третото тримесечие 43,7 милиона LTE потребители по целия свят, 51 на сто от тях в САЩ и Канада и 45% в Азиатско-тихоокеанския регион. В Европа живеят едва 4 на сто от всички LTE потребители.
Всичко това се отразява в предложенията на устройства: крайните клиенти на Стария континент могат да разполагат с една шепа смартфони, които могат да работят на бързите честоти в Европа. И новият iPhone 5 може да се използва ограничено в далекосъобщителните мрежи на европейските градове.
В защита на Европа все пак трябва да се каже, че тъй като мрежите от трето поколение не са често срещани в САЩ, миграцията към LTE там бе толкова спешна. Европа има по-висока скорост на 3G мрежите, но наболелият проблем на капацитета на данните не може да реши само с тях.
И така – в сферата на мобилните телефони Европа е на кръстопът. Въпреки спада в продажбите и намаляващите маржове, особено в размирната южна Европа, огромните инвестиции са просто необходимост. Ако доставчиците ги отложат, те застрашат дори съществуването си на пазара, заключва Wall Street Journal.