Четиримата интернет шерифи, които цензурират света

И все пак: в Китай Google блокира милиони сайтове, като например такива, в които се говори за Фалун Гонг, забранено и преследвано от правителството религиозно движение.

В Тайланд са били заличени видеа на принадлежащия към Google видео сайт YouTube, за които се твърди, че обиждат тайландския крал.

В Турция пък са блокирани десетки клипове, в които има изказвания срещу основателя на светската държава Ататюрк.

В Бразилия блокирани са били четири акаунта в принадлежащата на Google социална мрежа, наречена Orkut. Това са били акаунти на политически активисти. Google обяви, че просто се е съобразила със съдебно решение.

Индийските власти поискаха от Google да изтрие няколко видеоклипове на демонстрации и социално напрежение. Поне за няколко такива случаи компанията си признава.

Тези случаи предизвикват размисли. И политиците и властите в Европа или Северна Америка се опитват да използват Google за ограничаване на свободите на отделните граждани.

В Германия Google, според решение на съда, е цензурирала 898 вписвания в интернет форуми и блогове, които се отнасят до германските власти и техните служители. За какво конкретно е ставало дума, не е известно.

Други искания в същата посока са били отхвърленти от Google. Така например американската полиция е искала да бъдат изтрити видеоклипове, в които се вижда как длъжностните лица действат брутално срещу демонстранти.

Италианската полиция също е искала цензура – да се изтрие видеоклип, в който бившият премиер Силвио Берлускони е критикуван остро.

Канадските власти са се опитали да изтрият видеоклип, в който гражданин пикае върху канадския си паспорт.

Може да се спори за всеки един от тези случаи. Но е ясно, че интернет компаниите имат голямо значение за формирането на общественото мнение.

И Amazon доказва това по впечатляващ начин – в афера от глобално вътрешнополитическо значение, което предизвика дипломатическа криза в Съединените щати в случая на WikiLeaks, наречен от държавния секретар Хилъри Клинтън "атака срещу международната общност".

Ще стане ли Amazon асистент на американското правителство?

WikiLeaks стана известен през 2010 г., след като публикува множество секретни документи на американските дипломати по целия свят. А WikiLeaks съхраняваше данни и в Amazon Web Services, сравнително нова услуга на онлайн търговеца на дребно, който освен останалите услуги отдава под наем изчислителна мощност и място за съхранение в мрежата.

Когато малко по-късно Amazon преустанови отношенията си с WikiLeaks, въпросът бе наведе ли се американската компания, само защото правителството го поиска? Стана ли Amazon маша в ръцете на правителството срещу онези хора, които ѝ бяха клиенти?

Тогава Amazon отрече да е била под натиск от страна на правителството. По-скоро WikiLeaks е нарушила условията и реда, според който наемателите на компютърни мощности трябва да държат правата над съхранявания материал, което разбира се е невъзможно в случая на тайна кореспонденция.

Американският сенатор Джоузеф Либерман изказа ясно предупреждение по адрес на WikiLeaks. „Иска ми се Amazon да бе направила това по-рано“, каза политикът, който председателстваше по това време влиятелната комисия по вътрешна сигурност. „Аз ще питам Amazon за степента на отношенията им с WikiLeaks и за това какво те и други доставчици на интернет услуги да предприемат, за да се гарантира, че няма да са използвани за разпространение на открадната и класифицирана информация".

През този ден стана ясно какво очакват водещите американски политици от родните интернет компании. Изведнъж светът се изправи не само пред въпроса какво може техниката. А и пред този как тази техника се направлява. От кого? С какви мотиви? С каква легитимация? И с какви последствия?

Изведнъж се оказва, че някой може да си играе с хората. Че тази критична информация не е просто непроследима. Че екзотичните мнения, които не следят очаквания масов потребител, се отчитат за незначителни и се отблъскват. Че в даден момент читателят на електронна книга на свой ред е „четен“ от своето устройство. Какво би се случило, ако алгоритъмът на  Amazon разбере, че значителен брой от читателите прелистват постоянно на точно определено място в една книга? Или престават да четат? Ще бъдат ли преработени книгите след публикуването им? Ще бъдат ли тогава романите издавани в безброй версии, защото навиците за четене на мнозинството ще се променят с течение на времето?

Тогава къде остава изненадата, къде остава новото? Къде е радикалната идея, чийто социално трансформиращ характер е разпознат от само няколко потребители? Къде остава революцията, ако е необходимо да се случи?

Трябва обаче да се признае, че всички членове на голямата четворка са частни фирми и могат да правят каквото си искат. Клиентът трябва да решава. Но има ли той все още избор? Няма реална алтернатива на Facebook, няма реални конкуренти на Google или Amazon. Apple все още трябва да се конкурира с телефоните на Samsung, но когато става дума за таблети, пътят трудно може да заобиколи Apple.

От големината се ражда властта, а от там - отговорността. Обикновено като коректив действа конкуренцията, но такава в случая почти няма. А държавите се провалят, защото те са господари само в своята област, или защото те самите експлоатират дружествата.

Apple, Facebook, Amazon и Google показват какво означава да живееш в едно глобално село. Това някога бе едно от най-големите обещания за информационната епоха. Сега точно това води до социална стъпка назад, заключава анализът на Die Zeit.