Социалните мрежи тихомълком поемат ролята на катализатор за промени

Безспорно Facebook като средство за комуникация изигра водеща роля при народните бунтове в Тунис и Египет и е нормално да се помисли, че ръководителите на компанията биха се възползвали от този исторически момент, за да подчертаят ролята на продукта си като платформа за демократични промени.

Вместо това те наистина не искат да говорят за това, отбелязва New York Times. В тази връзка социалната мрежа гигант се оказа в центъра на натиск от всички страни след избухването на революциите в Северна Африка.

Докато Facebook се превърна в един от основните инструменти за активистите при мобилизацията и организацията на протестите и споделянето на информация, ръководството на компанията не иска да се поставя в ролята на арбитър. От централата на Facebook се опасяват, че в някои страни като Сирия, където дейността на социалната мрежа тъкмо стъпи на здрава основа, ще бъдат наложени строги рестрикции, а потребителите ще бъдат шпионирани от местните власти.

Компанията пък защитава твърдо фирмената си политика за изискването хората да се регистрират в сайта само с истинските си имена като предпазна мярка срещу измами и злоупотреби. В същото време правозащитници са убедени, че по този начин неволно се разобличават дисиденти, ползващи мрежата. И правителствата лесно могат да проследят активистите чрез профилите им във Facebook.

Такъв беше случаят с Ваел Гхоним в Египет. Служителят на Google беше администратор на една от най-популярните революционни Facebook – страници, но под псевдоним. Което е в разрез с правилата на сайта. И страницата беше закрита още през ноември.

Впоследствие именно чрез дейността си във Facebook Гхоним беше разкрит от полицията и арестуван за участието в подготовката за протестите на площад Тахрир.

Още миналата седмица сенаторът демократ Ричард Дърбън призова Facebook да предприеме „незабавни и конкретни стъпки” за защита на демократичните активисти, които използват услугите на социалната мрежа. Дърбън изрази тревога относно забраната за ползване на псевдоними.

В писмо лично до създателя на мрежата Марк Зукърбърг, Дърбън подчертава, че събитията в Египет и Тунис са показали стойността и ползите от социалните „инструменти” за защитниците на демокрацията и човешките права. „Загрижен съм, че вашата компания няма адекватни защитни механизми за опазване на човешките права и избягване на експлоатиране на вашите услуги от страна на репресивни режими”, пише сенаторът.

С изразяването на позиция от страна на Facebook по повдигнатите въпроси се зае Елиът Шранж – вицепрезидент за глобалните комуникации, връзки с обществеността и маркетинг. В кратко изявление той каза: „ Станахме свидетели как смели хора от всички възрасти се обединиха в името на радикална промяна в техните страни. Безспорно, новите технологии бяха жизненоважна част от техните усилия, но ние вярваме, че смелостта и непоколебимостта им са това, което имаше най-голямо значение”.

Facebook обаче продължава да е основното средство за организация на масови протести срещу режимите в редица арабски държави, сред които Алжир, Бахрейн, Мароко, Сирия, Йемен. Дори и в Иран, където се вдигнаха на нов бунт срещу управлението на президента Махмуд Ахмадинежад.

„Случващото се е невероятно предизвикателство и същевременно невероятна възможност за Facebook, Twitter и Google”, твърди изследователят Итън Зукърман от Центъра за интернет и общество в Харвард. Според него най-трудно е положението при Facebook, който има „противоречива позиция” за използването на платформата му от антиправителствени активисти.

За разлика от телекомуникационните оператори, които често се нуждаят от специални лицензи, за да оперират на територията на дадена страна, социалните мрежи като Facebook са лесно достъпни от всяка точка на света (с изключение на Китай, Саудитска Арабия и Иран), където има интернет връзка.

Въпреки това Twitter и YouTube (собственост на Google) са далеч по-склонни от Facebook да взимат дейно участие в продемократични протести, смята Зукърман.

След спирането на интернета в Египет, именно Twitter и Google взеха решение да си сътрудничат за пускането на нова услуга „speak2tweet”, която да позволява да се оставят съобщения на гласова поща, които автоматично да се превръщат в нови съобщения в социалната мрежа. Биз Стоун, един от основателите на Twitter, използва възможността, за да подчертае открито позитивния глобален ефект, който свободната обмяна на информация носи.

Когато връзката със световната уеб мрежа беше възстановена в страната на пирамидите, YouTube даде възможност за скоростно качване на десетки хиляди видео записи от протестите на площад Тахрир на своя новинарски и политически канал CitizenTube.

Трябва да се отчете, че Facebook предприе акция за помощ на своите 2 милиона потребители в Тунис, след като местните власти пуснаха вирус, който да „събира” паролите за профилите на протестиращи. Компанията реагира като пренасочи трафика от тунизийския си сайт извън Тунис и отстрани пробива в системата си за сигурност в мрежата, обхващаща над 550 милиона души по целия свят. В същото време обаче Facebook излезе с официално съобщение, че предприетите мерки са нищо повече от „техническо решение на проблем със сигурността”.

В крайна сметка говорителят на Facebook Деби Фрост обяви, че компанията не планира промяна в политиката си спрямо регистрацията с реална самоличност. Фрост е убедена, че така се създава по-безопасна среда за потребителите.

„Доверието, което хората имат в нас е най-важната част от колелото, което задвижва работата на Facebook”, каза тя, уточнявайки, че дискусиите със сенатор Дърбън и всички, които проявяват интерес по въпроса за анонимността е добре дошла. „Както показахме с реакцията при проблемите в Тунис, ние гледаме много сериозна на това доверие и работим агресивно за защитата на потребителите всеки ден.”

Андрю Расиеж, основател на Форума за персонална демокрация, счита, че хората и компаниите в бизнеса с новите технологии трябва да бъдат по-открити и по-прозрачни по отношение на информацията, която събират от хората. Расиеж е убеден, че решението на настоящия проблем със запазването на анонимността се крие в даването на право на избор на потребителите, дали да предоставят или не лични данни при ползването на услугите на социалните мрежи.

Още анализи на събитията от страната и света в Dnes.bg