Интелектуалната собственост при домейните у нас по-защитена от други страни

Интелектуалната собственост при регистрацията на домейни у нас е малко по-добре защитена в сравнение с други страни, особено предвид процедурата „защитен домейн“*, каза по време на онлайн дискусия днес адвокат Светослав Димитров. 

По думите му при възможните две нарушения – на търговско наименование и на търговска марка, законите са ясни и собственикът на дружеството или марката, който ги е регистрирал, има приоритет и може да си търси правата. В определени случаи може да се намеси и Комисията за защита на конкуренцията, допълни той.

Що се отнася до регистрацията на домейн .eu, e изключително важно да присъстват ясни и актуални лични данни за регистрация, посочи в рамките на дискусията Весела Кръстева, мениджър сътрудничество за България на EURid, европейският регистър на домейн .eu.

Всеки регистрант трябва да следи тези данни - така защитава своя домейн, посъветва тя. Ако данните не се поддържат, в бъдеще няма как да се докаже, че регистрацията е направена именно от същия регистрант, обясни Кръстева.

Чешкият арбитражен съд със седалище в Прага е органът, който разрешава спорове за домейни .eu, като той е избран поради няколко причини - възможността споровете да се решават по-бързо, както и това, че процесът протича онлайн и на езика, който говорите, допълни тя.

Участници в процеса по регистрация на домейни

Накратко в процеса по регистрация на домейни участват три страни: регистър – организацията, на която е делегирано управлението на домейни от първо ниво; регистрант – физическо или юридическо лице, което получава правото на ползване, както и регистратор, който е посредник между двете страни.

Всеки от тях има точно определени функции и задължения, разясни Любомир Русанов, управител на СуперХостинг.БГ. Регистърът обикновено не комуникира директно с регистрантите, въпреки че има и изключения. Той е задължен да гарантира собствеността над домейна за периода на регистрацията, както и домейнът да е видим в цял свят.

Регистраторът е посредникът – обикновено той купува „на едро“ домейни и препродава на регистранти, като се ползва с определени отстъпки при работата с регистъра. Обикновено той обслужва директно регистрантите и трябва да предостави интерфейси, от които да управляват домейните си.

Самият регистрант е юридическо или физическо лице, което е регистрирало даден домейн за определен период. Регистрите изискват благонадеждност на данните – регистрантът трябва да може да реагира в някои случаи – например да се провери коректността на въведените данни.

За разлика от .bg регистъра, .eu или .com регистрите нямат тежки правила за регистрация на домейни, но имат умна система за арбитриране, коментира Димитров. По думите му при тях принципът е „първи поискал, първи регистрирал“, но ако са нарушени нечии права, той може да ги предяви. У нас процесът е обърнат – от самото начало се иска да доказваме права, което е сложна сложна процедура и затова е малък броят на .bg домейни, макар че нарасна напоследък, допълни Димитров.

Правилата са ясни, но невинаги се знаят

Правилата при регистрация на домейни са доста точно определени, но съществуват неясноти и непознаване на тези правила, каза Русанов. Понякога регистрантите не правят съществена разлика между различните регистри, а различните регистри имат различни правила и специфики, които може да доведат до объркване и някои проблеми с работата с домейните.

Димитров подчерта разликата между понятията собственост и ползване. По думите му при регистрантите възникват най-много проблеми, защото мислят, че са директни собственици, но това не е така, защото става въпрос за предоставяне на права за опреден период от време.

Има ли роля държавата и каква да е тя?

Според Вера Пейкова, технически директор в Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън, ролята на държавата за националния домейн в момента е почти никаква. Тя допълни, че Регистър.БГ са либерализирали регистрацията на .bg домейните, както и че процедурата в патентното ведомство е облекчена до известна степен, но държавата по никакъв начин не облекчава тази процедура.

Според Димитров държавата може единствено да се опитва да да подпомага развитието на бизнеса в тази му част. „Това е бизнес верига, няма отношения държава – граждани“, коментира той.

Държавата трябва да упражнява контрол върху домейните, но твърде голямата намеса на държавата не е добро решение, тя по-скоро трябва да има консултативна и насочваща функция, е мнението на Русанов.

Кръстева също подкрепи това становище. За пример тя даде организацията ICANN, която отговаря за поддържането на домейните от първо ниво и регистрациите на интернет адреси, към която има консултативен съвет с представители от различни държави. Консултативната функция е препоръчителна, или по-скоро не би могла да навреди, допълни тя.

Русанов прогнозира още, че домейните на кирилица надали ще придобият същата популярност като домейна на латиница .bg в скоро време, най-малкото защото самото им изписване от различни места в света ще е затруднено, поради което видимостта ще бъде донякъде намалена.

*Процедурата за "защитен домейн" на Регистър.БГ, която управлява областта от първо ниво с национален код .bg, предвижда при регистрацията му да се предоставят документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името от регистранта.