Маркетолозите вярват, че таргетирането според поведението на потребителите е ефективно, но се въздържат от използването на тази техника поради опасения за възникване на спорни случаи с нарушена неприкосновеност на личните данни. Това се казва в ново проучване на американския институт за изследвания Ponemon.
Докладът, озаглавен „Икономическото влияние на поверителността на данните в рекламата според поведението онлайн”, стига до извода, че делът на рекламните бюджети в интернет, насочвани към кампании според поведението, биха нараснали четворно, ако не съществуваха въпросните опасения.
За целта на изследването Ponemon е задал въпроси на 90 маркетолози относно работата им при използване на таргетирани според поведението реклами. Тоест искано е мнението на хора, които проследяват какви страници са посещавали потребителите и въз основа на тази информация същите потребители са получавали рекламни съобщения в зависимост от интересите си.
Над 70% от участвалите в проучването маркетолози казват, че са убедени в ефективността на този тип насочване на реклами. В същото време обаче почти всички се ограничават в прилагането на въпросния маркетинг инструмент.
По изчисления на Ponemon в момента делът на таргетираната според поведението реклама в САЩ възлиза на 12%. Ако не съществуваше казусът с чувствителността на личните данни, този дял би скочил до 47 на сто.
Оценките на института са значително завишени в сравнение с данните, които предоставят други организации, посочва MediaPost. Така например eMarketer смята, че делът на този тип реклами в момента се равнява на едва 4,8%, като през 2009 г. е бил 4,1%.
Докладът на Ponemon се появява в момент, когато интересът към темата е особено засилен. Очаква се в близко бъдеще в Щатите да бъде предложено ново законодателство, предвиждащо компаниите да искат съгласието на потребителите, преди да им изпращат таргетирани според интересите им реклами.
В същото време рекламната индустрия подготвя свой собствен кодекс, целящ въвеждането на правила за информиране на потребителите, когато рекламите, виждани от тях, са насочени вследствие на изводи за нужди и желания. Предвижда се това да се случва чрез показването на специална иконка, указваща, че става дума за таргетирана реклама.
Онлайн рекламните компании често казват, че таргетирането според поведението не застрашава неприкосновеността на личните данни, защото информацията, която се събира, е „анонимна” – не се съхраняват имена, адреси, телефонни номера и т.н. В последните години обаче политици и представители на обществени организации все по-често поставят въпроса дали има смисъл да се прави разграничение между „анонимните” данни и т.нар. „лични данни”, тъй като самоличността на някои потребители може да бъде разкрита и на базата само на „анонимните” данни.
Още по темата: