Интернет общностите като източник за финансиране

Няма съмнение, че интернет промени традиционните модели за правене на бизнес и за общуване във всяка точка на Земята.

Наред с неограничените възможности за контакти и комуникация той непрекъснато предлага нови, иновативни и гъвкави форми на бизнес и забавление на своите потребители.

FT дава пример за иновативен модел за финансиране на стартиращи (а и не само) бизнеси, които се възползват от многобройните социални общности в интернет.

По-рано тази година създадената през 2003 г. британска технологична компания Trampoline Systems осъзнава, че ще се нуждае от допълнителен капитал, за да разшири своя бизнес. Тя започва преговори с няколко инвеститори, но по думите на един от основателите й, Чарлс Армстронг, „скоро стана ясно, че по този начин ще бъде трудно да се привлекат средства“.

Затова компанията решава да търси друг подход, като прибягва до т. нар. “crowdfunding” - форма на нерегламентирано публично финансиране от голяма инвестиционна група, по-специално с помощта на онлайн общности и социални мрежи.

Компанията е окуражена от няколко успешни примера за подобни практики. Един от тях е сайтът SellaBand, който свързва почитателите на музиката с независими музиканти, които търсят финансиране за записвнаето на свой албум. Музикантите „пласират дялове“ в своите проекти на минимална цена от 10 долара за брой. В момента, в който продадат 5 хил. дяла, те могат да запишат албума, приходите от който после се разпределят между музикантите, сайта и инвеститорите.

Въпреки това инициативата на Trampoline е необичайна по отношение на това, че компанията е вече установена и функционира. Тя има 15 служители и при своето създаване е набрала капитал от 2 млн. паунда от рискови инвеститори. Армстронг обаче казва, че предвид опустошените канали за традиционно привличане на капитал това изглежда като най-добрата възможност.

„Обикновено финансирането от рискови инвеститори изисква поне половин дузина инвеститори“, казва той. „Предполагам, че (при този вид) ще има около 60-70 инвеститори. Предимствата от такава голяма мрежа от инвеститори са, че тя ще донесе нови контакти и опит и ще изгради по-силна екосистема за подкрепа“.

Компанията обмисля начини да се възползва от общия интелектуален потенциал на групата от инвеститори. Сред тях са система за оценяване на идеите, виртуални работни групи, система за гласуване и месечни инвестиционни срещи.

Този модел обаче крие и своите рискове. „Моите опасения са свързани с евентуален конфликт в стратегията на инвеститорите, а също така може да е трудно да се управляват техните очаквания, ако компанията не се справи толкова добре, колкото те са се надявали“, казва Натън Уилямс, говорител на Британската асоциация за рисков капитал.

Дяловете, които Trampoline пласира, са много по-големи от тези в SellaBand. Акционерите могат да участват минимум с 10 хил. паунда, като компанията се надява да привлече 1 млн. паунда. Тя не е поставила краен срок за привличане на капитала.

Привличането на такива големи суми предполага по-строга регулация и създаване на нов модел за финансиране. За тази цел компанията е водила дълги разговори с британския финансов регулатор и с адвокатите си.

Ако Trampoline смята, че ще трябва единствено да направи един уебсайт, да спазва регулаторните изисквания и да чака парите да потекат, много се лъже, казва Дагмър Хийджмънс, един от основателите на SellaBand.

По думите му този вид финансиране изисква създаване и управление на добри контакти и много добър продукт. Хората, които успяват, са онези, които комуникират със своите контакти и се промотират.

Анди Баио, технологичен директор на Kickstarter, онлайн платформа, която помага на проекти в областта на изкуството да привлекат финансиране, казва: „Успехът зависи от два фактора: първо е печалбата на инвеститорите. Не е задължително тя да е финансова, може да е и едно телефонно обаждане или споменаване на името в края на филма... Вторият е способността за промотиране в социалната мрежа“.

Той цитира успеха на певицата от щата Джорджия Алисън Уайс. Тя целяла да набере 2 хил. долара за три месеца, за да запише свой албум, но успяла да постигне това само за осем часа. Според Баио успехът й се дължи на контактите й с публиката, която била склонна да я подкрепи. „Тя записа едно видео, обясни какво иска да направи и какво ще получи всеки в замяна“.

Според Хийджмънс при този вид финансиране се наблюдава повтарящ се модел.

„Забелязахме, че, след като веднъж хората достигнат 75-80% от своята цел, инерцията наистина се ускорява“. Той отбелязва, че е важно да се привлекат някакви инвеститори, преди предприемачите да се обърнат към общността.

„Ако никой не инвестира във вас, никой няма да ви последва. Предлагаме на хората да убедят своето семейство и приятели да инвестират, за да стартират процеса“.

Армстронг признава същественото значение да маркетира бизнеса сред своята лична мрежа от контакти. Той е оптимист, че моделът за финансиране от типа crowdfunding ще предостави успешни форми за привличане на рисков капитал сред установените компании.

„Искаме да окуражим други предприемачи да бъдат иновативни в привличането на средства“, казва той.