Връзката на маркетинга с изменчивостта в отношението на американците към религията може и да не е била съществена, но сега маркетингът играе важна роля за насочване на потребителското внимание към религиите, пише AdAge.
Хората в страната, които не ходят на църква, стават все повече, като нарастващ брой от населението казва, че не принадлежи към никаква вяра. Днес 15% от американците заявяват, че не са обвързани с религия в сравнение с 8 на сто през 1990 г. Промяната е по-силно подчертана при младите – 46% от хората на възраст между 18 и 34 години не изповядват никаква религия, показва изследване на Института за изучаване на секуларизма при обществата и културите към Trinity College.
„Ако използваме пазарна терминология, лоялността към марката значително е отслабнала”, казва Джон Грийн, професор от University of Akron.
Лоялността към марката обаче не трябва да се бърка с липса на вяра, пише изданието. Тези, които не принадлежат към никаква религия, не са задължително атеисти, а такива, които просто не ходят на църква. 62% от хората на възраст 18-34 години казват, че са религиозни, а други 43% са се молили през изминалите два месеца, сочи проучване на Bohan Advertising/Marketing, Barna Group и Обединената методистка църква.
Маркетингът е считан както за източник на проблема, така и за потенциалното му разрешение.
„Направете съпоставка между маркетинга и религията и ще видите, че са почти идентични. Хората се привързват към религия по същия начин, по който си харесват дадена марка”, казва Мара Епстайн, автор на „Марки на вярата”. Тя и нейни съмишленици твърдят, че именно маркетингът и консуматорското общество са втълпили на хората идеята, че те имат божественото право да избират това, което искат и да третират религиите по същия начин, по който се отнасят към други марки, сменяйки религии или избирайки да нямат такава.
„Ние дотолкова сме свикнали да ни се предлагат продукти, които покриват всичките ни нужди, че е напълно нормално да очакваме същото от нашата религия”, казва Епстайн.
Маркетингът не е единственият виновник за намаляването на вярващите – притокът на нови религии чрез имиграцията, появата на мегацърквата (т.е. църква с голямо паство) и широко разпространената критика към организираните религии също оставят своя отпечатък. Маркетингът обаче все по-често се превръща в предпочитания инструмент за подновяване на интереса към религиите.
Миналата седмица Обединената методистка църква стартира кампания за 20 млн. долара с послание за преосмисляне на религията, насочено към хората между 18 и 34 години.
Ако изглежда, че инициативите адресират основно младото поколение, има причина за това - периодът между 20- и 40-годишна възраст е когато обвързаността с дадена религия става много силна.
Почти половината от американците, които са променили религията, правят това на определена възраст. По принцип те се отказват от вярата си от детството, преди да навършат 24 години, приемат нова вяра до 36-годишна възраст и почти никога не сменят вярата си до след 50-годишна възраст, показват данни от Pew Forum.
Естествено маркетингът не е нов за църквите и религиите. Някои казват даже, че събитийният маркетинг и много ПР техники винаги са били част от привличането на предани последователи. Но дори и в тесния смисъл на рекламата групи като мормоните използват телевизионни и радио реклами от повече от 30 години, а местни църкви закачат различни послания по фасадите си.
Проблемът е, че религиите още преди години са отпаднали от пазара. Мегацърквите се опитват да напълнят пейките си, предлагайки забавления, докато традиционните църкви се опитват да покрият разходите си със събраното в кутиите за дарения.
На последно място въпросът е: "Може ли маркетингът да проработи за някоя религия?".
„Маркетингът е вид необходимо зло. Той е част от нашата култура на този етап и ако религиите искат да бъдат част от тази култура, те трябва да се маркетират”, смята Епстайн.