Тежките процедури затрудняват преместването на външни ИТ специалисти в България

„През последните години Украйна се наложи като сериозна локация в Европа за технологични компании и за изнесени услуги и там пазарът е в пъти по-голям от този в България. В момента тези компании са блокирани заради войната и това привлече клиенти и инвеститори в държави около Украйна, които са близки ценово и като култура. Въпреки че голяма част от специалистите, които искат да напуснат Украйна, не могат заради забраната за напускане на мъже над 18 годишна възраст, има много, които искат да напуснат Русия и Беларус. Те са от индустрии с висока добавена стойност – инженери, ИТ специалисти. Ще бъде много важно кои държави ще могат да привлекат този талант“, посочи Илия Кръстев.

Според Добромир Иванов BESCO получава множество обаждания от компании, които искат да се преместят в България и да назначат до хиляда човека, но за това са нужни документи като „Синя карта“ за служителите. „Когато им кажем, че процедурата ще отнеме дълги месеци и е безсмислено дълга в сравнение с другите европейски държави, това е голям проблем“, обясни той.

ИТ експертът напомни, че от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии са подготвили законопроект, който би улеснил значително привличането на кадри от трети страни. „Това е наболяла тема в момента и правителството трябва да има усещане за спешност. Това е проблем, който трябва да се разреши сега. Не можем да го отлагаме до есента“, е мнението на Иванов.

Според Кръстев България е привлекателна дестинация за ИТ специалисти, но не се рекламира достатъчно добре и не внася необходимите промени в законодателството си, за да е в крак с други европейски страни.

„Ние сме добра дестинация за хора с тези професии. Има много успешни примери както за международни компании, работещи в България, така и за стартъп средата. Секторът е много жив, но има нужда от допълнителна кръв, за да се развива, смята той и даде за пример Румъния, която „въведе визи за дигитални номади, докато българските закони са наследени от времето на социализма“. Кръстев се надява, че българското правителството ще изведе това като приоритет.

Двамата експерти са оптимисти за развитието на технологичния сектор в България въпреки наслагващите се кризи. „Кризите и бавенето на политиците няма да спрат развитието на компаниите, ще има все повече успехи и пари в ръцете на тези, които са си ги изкарали. Очакванията ни са да има още поне една или две компании, които ще станат "еднорози", както и приходите в сектора да се увеличат с 15-20%“, уверяват те.

Според Кръстев в последните няколко години България се превръща в център за технологичните компании в Югоизточна Европа. „Ние обаче сме малък пазар по отношение на брой хора и потенциал за инвеститорите. Следващата стъпка, за да може България да стане лидер, е да поеме водачество и да изгради целия регион като пазар за тези услуги и продукти“, надява се той.

Добромир Иванов е на мнение, че България е много по-напред що се отнася до екосистемата за бизнес на организации като BESCO в Хърватска, Словения, Сърбия и други страни от региона. „По-големите компании помагат на по-малките, има бърз растеж, добави той. – Това не е толкова развито в други държави и не се случва на Балканите, а ние имаме интерес да се случва. За да растем заедно напред, ние имаме нужда да сме заобиколени от успешни страни, за да изграждаме успешно бранда на целия регион.“

Защо международната конференция SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT с домакин София избра за тема „Икономиката на знанието – основа на бъдещето на Югоизточна Европа“? Как антиинфлационните мерки и конкретно регистрацията по ДДС ще има ефект върху технологичния сектор? Защо ИТ бизнесът не търси  държавна подкрепа?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.