Covid-19, конкуренцията, глобалната и националната икономика, както и пазарът на работна ръка са основните рискови фактори, които могат да повлияят на растежа на индустрията в бъдеще. Въпреки че вече 10 години от БАСКОМ изследват тези фактори, за първи път като най-значим такъв се оказва държавната политика и дискусиите около данъчно-осигурителната тежест и увеличението на максималния осигурителен праг, коментира Филип Мутафис, който е член на Управителния съвет на БАСКОМ.
Същевременно се наблюдава крехка устойчивост на тенденцията новонаетите в софтуерните компании, опериращи у нас, да са българи, които са се завърнали от чужбина. В някои фирми техният дял от общия брой служители достига до 13%.
Заети
Графика: БАСКОМ
Липсата на кадри обаче остава съществен проблем пред индустрията.
„Един от начините, чрез който дългосрочно ще помагаме, е да създадем Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, за да може да служим като проводник на това, което е необходимо за бизнеса и да стимулираме МОН да развива по много по-активен начин кадри от определен тип, от който има нужда индустрията. Второто направление е да подпомогнем бранша с вноса на кадри. В администрацията в момента има ясната нагласа това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни проекти, за да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани кадри от чужбина”, сподели министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.
Софтуерният сектор има най-голям дял от ИКТ индустрията – 40%, уточни Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. По думите му в индустрията за информационни и комуникационни технологии има много чуждестранни инвеститори.
„40 държави са в България, произвеждат БВП и изнасят услуги от България. ИКТ индустрията категорично е №1 по отношение на услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да показват печалба тук. Американски компании в България държат толкова работни места в ИКТ индустрията, колкото са работните места в цялата българска химическа индустрия, например”, допълни Стойчев.
До 2025 г. износът на бранша ще достигне над 8 млрд. лева, а приходите от продажби – над 10 млрд. лева. Делът на сектора пък ще бъде 7% от БВП, гласи прогнозата на БАСКОМ. Освен, че ще се открият 32 хил. нови работни места в софтуерния бранш, неговият принос към бюджета може да е 1,78 млрд. лева.
Прогноза
Графика: БАСКОМ
преди 2 години Тогава да не реват срещу прага на осигуряване - да се вдигне на 4800 лева :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар