Икономика на дефицита
Според автомобилния анализатор Калоян Желев последните 18 месеца са белязани от засилване на променливостта, при която куп микро- и макроявления в човешкия живот са водени от дефицити.
„В автомобилната индустрия преди няколко години имаше дефицит на търсене, сега има дефицит на предлагане. Налице е дефицит на суровини, на конкретен компонент за производството на автомобил и други крайни продукти. Някои от тези дефицити са по-трайни, други са изключително променливи", изтъкна Желев.
Тези затруднения при доставките продължават, смята Ивайло Рашев. „Никой не може да каже със сигурност кога ще приключи това“, добави той.
Според Желев ограничителните мерки срещу коронавируса доведоха до увеличение на спестяванията от страна на потребителите, които засилиха търсенето, което, в крайна сметка, доведе до дефицита при веригите на доставка.
На въпрос на модератора Бойчо Попов как „Бош“ се справя с кризата при доставките, Рашев заяви, че няма малък, среден или голям бизнес, който да не е засегнат от този проблем и да не изпитва затруднения.
„Това не ни позволява на използваме напълно производствените си мощности. Във Великобритания се видя, че ако няма кой да кара камиона, стоката остава в склада“, изтъкна Рашев, визирайки кризата с липсата на работници в Обединеното кралство след Brexit.
По думите на Желев недостигът на компоненти заради забавените доставки предизвиква сътресения в автомобилната индустрия, каквито не са наблюдавани от времето, когато в България управлява княз Александър Батенберг.
„В целия този хаос от разнопосочни напрежения, автомобилната индустрията е изправена пред задачата да премине към новия етап (от развитието си) по възможно най-безболезнения начин, отчитайки и социалното въздействие“, изтъкна Желев.
4
Калоян Желев, автомобилен експерт. Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group
Ускоряващото се технологично развитие и промените, които го съпътстват в начина на живот и в работните процеси, предизвиква едновременно еуфория и тревога. Според Мариана Тодорова „ние сме отворили кутията на Пандора, но не можем да предвидим какви ще бъдат резултатите от собствените ни ходове“. По думите ѝ икономиката на дефицитите показва, че алгоритъмът, който ползваме за добиване на ресурси и доставки, не работи, когато е налице криза.
Тя коментира и темата за „ниършоринг“, или скъсяването на веригата на доставка, като даде пример с базирана в Сан Франциско компания, разработваща изкуствен интелект.
„Разговарях с хора от компанията, като един от техния екип ме попита: “Защо България, при положение, че разполага с добри програмисти, в момента остава пренебрегната на Балканите, докато в Гърция се формира софтуерен хъб? Защо не се включите в него?”, споделя Тодорова, изтъквайки, че въпросът с развитието на тези технологии зависи от политическата воля и стратегия.
Желев подкрепи нейното мнение, като заяви, че в България е налице „дефицит на държавостроителен интелект". Към това твърдение се присъедини и Рашев, изтъквайки, че липсва ясна държавна политика в тази връзка.
Според Илиян Димитров България се е превърнала в един оперативен хъб, където не се взимат оперативни решения. „Ние сме само аутсорсинг дестинация. Нямаме хора, които да са тренирани да вземат решения и да мислят стратегически“, подчерта той.
Димитров е на мнение, че основният фокус на държавата относно технологичното развитие и стратегическото мислене трябва да падне върху образованието. „Нужно е да се развиваме по-стратегически“, подчерта мениджърът.
Основни партньори на Investor 20 на Investor.bg са Bosh и eMAG. Събитието се провежда с подкрепата на А1, Финансов холдинг „Елана“, Proxiad Bulgaria и Aurubis Bulgaria.
Медийни партньори на Investor 20 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. Business BGlobal, Manager.bg.