България слиза с 19 места в световен индекс за цифровото качество на живот

Третото годишно издание на индекса за цифрово качество на живот DQL класира България на 45-о място сред 110 държави. Това съобщи БТА, като се позова на компанията за киберсигурност Surfshark, която изготвя класацията.

Проучването, публикувано днес, обхваща над 6,9 млрд. души, или 90 на сто от световното население, и оценява държавите въз основа на съвкупност от пет основни стълба на дигиталното благосъстояние.

България показва силен резултат при финансовата достъпност на интернет (20-о място), но сравнително по-слабо се представя в качеството на интернет (34-о), електронната инфраструктура (64-о), електронната сигурност (51-о) и електронното правителство (49-о), обобщават авторите на изследването.

Като цяло страната слиза с цели 19 позиции надолу спрямо миналата година, когато заемаше 26-о място, и вече е 45-а в света и 29-а в Европа.

Подиндексът за достъпността на интернет за страната бележи 55-процентов спад, а за качеството на уеб мрежата - понижение от 21 процента.

В световен мащаб България все пак се нарежда десета по скорост на мобилния интернет (80,62 мегабита в секунда) и сред първите 20 по достъпност на интернет, изтъкват специалистите. От началото на пандемията от Covid-19 скоростта на мобилните данни в страната ни се е подобрила с 54 процента.

В Източна Европа заемаме 6-о място, а лидер в региона е Полша, следвана от Чехия и Словакия.

Електронната сигурност на България е една от най-слабите в Източна Европа, а в света сме чак на 51-о място по този показател.

Според авторите има какво още да се подобри в цифровото качество на живот в България. Те отбелязват, че страната изостава в електронната инфраструктура и само около 67 на сто от българите използват интернет.

Изследването сочи, че и достъпността на мобилния интернет би могла да бъде по-добра. Като пример е дадено, че за да си позволят мобилни данни, хората в съседна Румъния трябва да работят шест пъти по-малко от българите. Освен това там широколентовият интернет е три пъти по-бърз, отколкото в България.

В сравнение с Румъния, България се нарежда по-ниско по качество на интернет, електронна инфраструктура и електронна сигурност, но се представя по-добре при достъпността на интернет и електронното правителство.

Цялостно погледнато, 6 от 10-те държави с най-високи резултати се намират в Европа, следвайки тенденцията от миналата година. Дания е на първо място в индекса за втора поредна година и е плътно следвана от Южна Корея.
Финландия е на 3-о място, а Израел и САЩ допълват първата петица сред 110 оценени държави.

В дъното на класацията са Етиопия, Камбоджа, Камерун, Гватемала и Ангола.

В регионален план САЩ се открояват като държавата с най-високо цифрово качество на живот в Северна и Южна Америка, а Южна Корея заема челната позиция в Азия. Сред страните в Африка населението на Южна Африка се радва на най-високо качество на своя дигитален живот, а Австралия е лидер в Океания, изпреварвайки Нова Зеландия в различни области на цифровизацията.

Едно от основните заключения е, че в глобален мащаб широколентовият интернет е по-малко финансово достъпен през 2021 година. Хората трябва да работят с 11% повече (25 минути повече), за да си го позволят. В същото време обаче те трябва да работят с 29% по-малко (28 минути по-малко), за да могат да имат мобилен интернет.

Изследването се основава на свободно достъпна информация, предоставена от ООН, Световната банка, американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", Международния съюз по далекосъобщения и други източници.