„Търговските банки ще загубят голяма част от възможността да печелят от пазара на разплащания. Те ще се опитат да компенсират това с промяна на лихвените проценти нагоре. Това ще бъде сделката – централните банки да вдигат лихвите, за да се дигитализират валутите“, смята той.
Марчев е на мнение, че Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите централни банки са прави да имат опасения за цифровите валути, „защото закъсняха и не обръщаха внимание на новите електронни платежни средства“.
Експертът напомни, че движението в тази посока от институциите по целия свят задейства не само вътрешната конкуренция между банките, но и между държавните и частните инициативи, какъвто е проектът за дигитална валута на Facebook.
„Разпространението на дигитални валути може да доведе и до спад на влиянието на отделни национални валути“, коментира Марчев и се позова на доклад, посочващ, че делът на еврото (8%) от световната парична маса може да спадне с въвеждането на други дигитални валути.
Инвестиционният консултант очаква ЕЦБ да даде зелена светлина на дигиталното евро и в рамките на тази година да премине поне началото на въвеждането.
„Обявеният срок от четири години е доста голям, забавянето не е техническо, а по-скоро процедурно, отбеляза финансовият експерт. – Със сигурност ЕЦБ е закъсняла – вече има национални банки, които имат цифрови валути, напреднали са с проучването или с експерименталното въвеждане. Дигиталните пари вече са факт, но внедряването им в практиката ще е по-бавно.“
Според Марчев дигиталните национални валути ще дадат на централните банки нови възможности за монетарни политики като т.нар “еърдроп“ (airdrop - маркетингов трик, който включва раздаване на монети, за да се повиши осведомеността за нова виртуална валута – бел.ред.). Въвеждането им няма да е много съществена промяна от настоящето положение, но по-засиленото централизиране на платежната система ще изземе много от платежните функции на търговските банки.
„Малките участници на пазара за платежни услуги ще се конкурират с големите банки, а банките ще останат по-скоро кредитни институции“, смята Ангел Марчев.
Като недостатък на системата експертът посочи, че ще трябва да се изгради много по-голямо ниво на доверие в обществото в новите дигитални платежни средства.
По думите му ще бъде невъзможно да се постигне баланс между поверителност, сигурност и достатъчно информация за незаконни действия с дигиталните валути. Централните банки може да въведат тежки регулации – ограничения на суми, държани от физически или юридически лица – и цифровите валути „имат потенциал да намалят икономическата свобода на различните агенти“.
„Ако сте физическо лице или дребен потребител, ще трябва да се съобразявате с чужди регулации, които ще са по-тежки от сегашния кеш. Сигурността и анонимността на плащането може да се осигури и по друг начин - чрез блокчейн технологията - което едва ли ще бъде въведено от ЕЦБ, чиято идея е по-скоро всеки гражданин да има дигитална сметка в централната банка, или индиректно – с голям брой платежни компании“, обясни Марчев.
Инвестиционният консултант прогнозира лидери във въвеждането на дигитални валути да не са големите държави, а технологични компании, които се ориентират бързо и имат потенциал за бързи действия.
„Китайската централна банка също действа бързо, без много процедури, и може да си позволи да забрани други дигитални валути. На добра позиция могат да се окажат и малки държави, които имат смелостта и гъвкавостта да се ориентират“, отбеляза Ангел Марчев.
Ще даде ли ЕЦБ зелена светлина за разработване на дигитално евро? Къде са рисковете при дигиталното евро и само регулациите ли го забавят? Какви са предимствата и недостатъците на дигиталните валути? Как ще протече внедряването на цифровите валути?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ вижте тук.