"Зрителите и потребителите на социалните мрежи започнаха да търсят алтернативни информационни източници, като по този начин засилиха ролята на дигиталните медии и социалните мрежи като 'ехо камери', разпространявайки и мултиплицирайки информация, но количеството не винаги е равно на достоверността", посочи тя.
Според Иванка Мавродиева прекомерното възпроизвеждане на едни и същи негативни факти и понякога всяващи страх през многобройни комуникационни канали, допълнително нагнетява напрежението и ускорява недоверието в институциите и традиционните медии.
"Като че ли традиционните медии абдикираха в много голяма степен в ролята им на носители на строгите обществени нрави. Превърнаха функцията си от информиране в доминиращо разпространение на информация", смята експертът по PR.
По думите на преподавателя в СУ загубата на доверие в институциите трудно може да бъде контролирана и затова, според нея, е необходимо да се проведе обществено обсъждане или експертна оценка, за да се установи кои жанрове и формати са вече остарели.
"Очакванията на потребителите на информация стават все по-завишени и отношението им става все по-критично към официалните канали. Няма как спонтанно да самовъзникнат едни жанрове и те да станат хит. Действително в тази ситуация бизнесът прояви повече предприемачество, инициативност и адаптивност", е мнението на проф. Мавродиева.
Според нея причината за високото доверие в бизнеса се изразява във факта, че служителите много по-бързо установяват ефективността от действията на ръководството.
"Мениджърите вече не само предприемат ситуативни мерки, а взимат обмислени решения извън традиционните представи за корпоративно-социалната отговорност. Влагат нови действия и дейности, за да се съхрани квалификацията на служителите, да се повиши удовлетворението от работния процес и да се намали стресът", посочи експертът какви са предимствата на новата комуникация извън традиционната.
В разговора беше засегната и темата за поддържането на добра информационна хигиена, като проф. Мавродиева посочи, че на първо място трябва да се съчетае медийната и дигиталната култура, след което винаги да бъде проверявана достоверността на дадения факт.
"Не съществуват обучения в по-масов характер за идентифициране на фалшиви новини и постистина. Подобни обучителни практики трябва да започнат още в средното училище и да бъдат съчетани с критично мислене", съветва преподавателят в СУ.
По думите й правителството, бизнесът и неправителствените организации могат да върнат доверието в себе си, единствено ако се обединят и започнат реален обществен диалог, като установят правилни комуникационни канали и предоставят рецензирана от експерти информация.
Защо има срив на доверието в социалните мрежи, институциите и бизнеслидерите? Съществуват ли нови форми, при които бизнесът печели първенството в предоставяне на компетентна и вярна информация?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.
преди 3 години Това не е информационен фалит. Просто политическите трупове твърде силно миришат вече... абдикация на управлението му се казва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Едва ли?Особено пък в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Едва ли?Особено пък в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години "...ако се обединят и започнат реален обществен диалог..."Булка, вождът Винету води правилно племето към резервата.Не се мешай в делата на вожда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Споко булка, търсенето на калинки в световен мащаб няма да изчезне.От ботовете се бойте.Те ще ви **** отговор Сигнализирай за неуместен коментар