Регионалните центрове в Япония възприемат нов подход към интелигентните градове, които използват цифровата технология за подобряване на функционалността и удобството за живот.
В САЩ и Китай, страни, които са водещи в тази област, недоверието на хората към събирането на лична информация продължава да бъде пречка за популяризирането на интелигентните градове. От друга страна Япония намира начин да напредва в тази насока, преодолявайки проблема с личните данни, пише Nikkei Asia Review.
Водещият интелигентен град в Япония е ситуиран в Айдзивакамацу, малък град в префектура Фукушима, регион, известен със своите самурайски традиции. В болницата "Такеда" пациент от мъжки пол използва смартфона си, за да плати дължимото на здравното заведение. Платежната система е пробна версия за използване на QR кодове при електронни разплащания.
„Искаме да направим нещата по-удобни, като използваме QR кодове; не само за плащане на болнични сметки, но и за данъци, транспорт и редовни покупки“, споделя Кейсуке Кобаяши от TIS, компанията, разработила системата.
TIS също така иска да намали времето, което хората прекарват в болниците, като предлага услуги като онлайн резервиране на часове за прегледи и доставка на лекарства. Компанията също така предвижда превантивни здравни услуги, като дистанционно медицинско обслужване и диагнози, базирани на изкуствен интелект.
Други компании също работят усилено в Айдзивакамацу, подобрявайки мобилността, образованието, енергетиката, селското стопанство и производството в града. Списъкът включва NEC, Toppan Printing, Coca-Cola, SoftBank Group и Mitsubishi, които си сътрудничат под един покрив в иновационния център AiCT.
С население от 120 000 Айдзивакамацу е изненадващият лидер на урбанизационното развитие. Това може да се отдаде на уникалния му модел на развитие, при който жителите избират дали искат да предоставят лична информация в замяна на интелигентни услуги.
Градът цели да спечели доверието на всички жители, като ясно посочва ползите от включването към интелигентните системи. За да се увеличи прозрачността и да се уверят хората, че личната им информация няма да бъде използвана за злоупотреби, управлението на данните ще бъде контролирано от общността.
Тази година например възниква идеята да се монтират сензори на паркинга на местна туристическа атракция, за да се определи дали може да има начин да се увеличи привлекателността ѝ. Но градът премахна сензорите, посочвайки, че технологията може да изнерви жителите.
И все пак около 20% от жителите са се регистрирали за някаква интелигентна услуга. Очаква се техният брой да нарасне до 30% до края на фискалната 2020 г.
Когато броят на регистриралите се достигне 50%, градът ще позволи на жителите да избират всички услуги като пакет, а не като по единично. Когато броят достигне 70%, системата ще се счита за спечелила доверието на жителите и ще споделя лични данни по подразбиране. Но дори тогава жителите все още ще могат да се откажат от споразумението.
Причината за предпазливостта е, че небрежното боравене с лична информация създава проблеми за интелигентните градове в САЩ и Китай.
През май тази година Google обяви, че ще се оттегли от проекта за интелигентен град в Торонто. Компанията обвинява нарастващата несигурност, причинена от пандемията от коронавируса и опасенията за неприкосновеността на личния живот на жителите, които определят проекта като "антиутопия".
В Китай Alibaba Group Holding, Tencent Holdings, Baidu и други компании участват в ръководеното от правителството планиране на над 100 интелигентни градове. Правителството вече е предложило международни стандарти за интелигентни градове на Международната организация по стандартизация, но много китайци гледат с недоверие по отношение на централизираното управление на данните от страна на правителството.
Япония има за цел да възприеме по-прозрачен подход при обработката на лични данни. През май правителството измени закон, за да подготви почвата за интелигентните градове, характеризиращи се с „отворен достъп“.
Чрез стандартизиране на градската операционна система - основният софтуер за интелигентни градове - множество градове могат да бъдат свързани към инфраструктура за данни, която събира и организира информация. Това елиминира необходимостта всеки град да изгражда своя собствена инфраструктура от нулата, което улеснява преминаването на по-слабо развитите градове към интелигентни такива.