България се превръща във водещ център за финтех стартъпи в Югоизточна Европа

С повече от 60 финтех компании, половината от които създадени през последните три години, България бързо се превръща във водещ център за стартъпи в сферата на финансовите технологии в Югоизточна Европа, пише онлайн изданието zdnet.com.

Ръстът на сектора е бърз. През миналата година приходите на българските финтех компании достигат 212 млн. евро, а нетната печалба ускорява ръста си до над два пъти в сравнение с 2017 г. Според различни прогнози през 2019 г. се очаква ръстът на оперативните приходи да надхвърли 300 млн. евро.

Въпреки че има много причини за успеха на финтех индустрията в страната, това, което наистина насърчава развитието в сектора, е ресурсната екосистема, коментира Гергана Стоичкова, директор на Българската финтех асоциация. Всички ключови финансови компании в страната участват активно в екосистемата, подчертава тя.

"Освен финтех компаниите, има финансови институции, инвестиционни фондове, консултанти, регулатори, ИТ компании, университети - всички те участват в бързото развитие на сектора в България“, посочва Стоичкова.

Българската финтех асоциация е създадена в началото на 2018 г., за да помогне обединяването на сектора. Една от дългосрочните цели на сдружението е да повиши обществената информираност за индустрията и да внесе финтех продукти в ежедневието на всеки, казва още тя. 

При средна възраст на българските финтех компании от шест години, стартъпите имат решаваща роля в екосистемата. От общо 65 компании 41 са стартиращи предприятия, като повечето от тях имат седалище в столицата София. Секторът включва и компании, които са установени в чужди страни, но оперират в България, и които са или основани, или управлявани от българи.

Градът има втората най-бърза широколентова услуга в света. По-ниската цена на живот в сравнение с останалата част от ЕС също подкрепя стартиращите компании, посочва изданието.

Блокчейн е съществен сегмент във финтех индустрията, а една българска компания, която е особено активна, е LimeChain. Изпълнителният директор на компанията Ник Тодоров казва, че заедно с останалите трима основатели започнал първо да изследва какво точно може да предложи блокчейн технологията.

LimeChain е основана през 2017 г. Две години по-късно компанията има 26 служители и офиси в София и Лондон, които работят по около 30 международни проекта. LimeChain е част и от Balkan Blockchain Association, чиято цел е да подкрепя блокчейн проекти и инициативи в региона.

„Блокчейн е на радара, а регионът на Балканите се превръща в гореща среда за изследване на тази технология. Има огромен потенциал", казва Тодоров.

За две години от основаването си LimeChain се превръща в един от най-активните стартъпи в Европа в сферата на на блокчейн и е сред 10-те блокчейн компании в целия свят. Един от водещите проекти на компанията е LimePay, платежна система, която позволява на децентрализирани приложения да приемат традиционните методи за плащане.

Според финтех асоциацията платформите за плащания и фактуриране са основното поле за развитие на българските финтех компании - близо 30 процента от тях са ангажирани в този сегмент.

Едно от предизвикателствата, когато става въпрос за растежа на финтех сектора, е създаването на регулаторна рамка, която да популяризира продуктите, които подобряват живота на хората, като същевременно защитава техните интереси, казва Гергана Стоичкова.

„Това, което бихме искали да видим, е по-активна роля от страна на регулаторите, готовност за сътрудничество и разбиране на бъдещите последици от настоящите решения за регулиране и желанието да се формира регулацията така, че да отговаря на предизвикателствата на новата ера“, коментира тя пред изданието.

"В момента българският регулатор е доста пасивен и чака инициативата да дойде от страна на бизнеса“, заключава тя.

Повечето регулации обаче се налагат на ниво ЕС, така че всички конкретни действия трябва да бъдат предприети първо от институциите на ЕС. Някои инициативи вече са налице, но те трябва да бъдат по-конкретни и бързо развити, за да насърчат растежа на финтех услуги на пазара на ЕС, заключава още тя.