Боян Бенев завършва London’s Global University през 2006 г. Три години по-късно се връща в България и започва да се занимава с предприемачество в технологичния сектор. Фокусът му е основно върху големите масиви от данни и изкуствения интелект. Първият си бизнес Боян основава още през 2000-2001 г., а отскоро се занимава и с ново начинание, наречено SHYN - един от първите в света комерсиални продукти, изградени на квантова архитектура. Същевременно Бенев работи и с Royal Academy of Enigneering за развитието на инженерни проучвания в 15 държави. В биографията му влизат проекти, свързани с образование, развитие и промотиране на предприемачеството, комерсиализацията на иновациите и други. С Боян говорихме за SHYN, новите тенденции сред младите предприемачи и баланса между работата и личния живот. Ето какво ни разказа...
Здравейте! Занимавате се с технологии от доста години, а в момента правите две неща в тази насока. Споделете повече за тях.
- Работя с приятел, който води интересен проект с една английска институция Royal Academy of Engineering. С тях пътуваме по света и помагаме на докторанти инженери, които много дълго време са работили по нещо, да го комерсиализират, превръщайки го в бизнес. Мога да дам пример с момиче в Тайланд, което е измислило начин да размножава протеини, нужни за ваксини, като прави това за много по-кратък период от време - вместо за шест месеца, тя успява за един месец. Постига го като ги инжектира в тютюневи растения. По този начин ваксините се произвеждат за една шеста от времето, което иначе е нужно. Говорим за 200 такива души в 15 държави в Южна Америка, Азия и Африка. Водещото лице тук е моят приятел Евелин Велев, а аз се присъединих, за да му помагам да развием проекта като бизнес и структура. Инициативата иначе е изцяло негова.
SHYN е другият Ви бизнес проект.. Какво представлява той?
- С напълно отделен екип се опитваме да развиваме работа, свързана с квантови компютри. Звучи много абстрактно, средата е много незряла в момента, но имахме късмета, че Google видя потенциал и ни подкрепи с финансиране.
Имате амбицията да се борите с фалшивите новини чрез този проект. Споделете повече за него.
- Да, това е идеята, както и че можем да ползваме квантова технология за някакъв практичен продукт. Говорим за една среда, в която има изключително умни хора по целия свят. Те се борят с фундаментални проблеми самата техника да заработи, защото все още всичко в тази сфера е много недоразвито. Чудех се дали не можем да направим нещо, което да е по-скоро практичен продукт, дори и да не е напълно перфектен. Една от сферите, в която може да се приложи, е да показва например колко точна е някоя цифра в дадена статия. Ако се прави анкета, може да се каже дали тя е манипулирана по някакъв начин, дали източникът на данните е изкривен.
Как се случва всичко това?
- Все още е в много ранна фаза на проучвания. Крайната ни цел е да направим прототип, който да покаже, че това нещо може да работи, но говорим за години развитие. Изградили сме модел, който раздробява проблема на 14 стъпки. Ако например видиш една статия, в която крайният резултат е, че 60% от хората вярват, че Земята е плоска, си казваш, че това не звучи много точно. Нашата първа цел беше да видим, когато имаш тази крайна статистика, кои са всички моменти от раждането ѝ до пристигането ѝ на екрана ти, които могат да доведат до някаква неточност. Идентифицира се всяка една точка - кой е направил анкетата, как е подбрал аудиторията, която е питал, и т.н. Започваме с един ръчен подход, но целта е с времето да можем да автоматизираме тези процеси. Този проект е само на няколко месеца.
Как се стигна до появата на SHYN?
- Занимаваше ми се с тази среда. Преди време с Google направихме проект, свързан с изкуствен интелект и машинно самообучение, в една малко по-различна насока. Реших, че можем да създадем нещо по-експериментално. Хрумна ми тази идея.
Същевременно се свързах с Григорий Матеин, който е квантов информатик в университета Кеймбридж. Той ми помага да направим заедно модела. Сферата ми е много интересна. Има огромен потенциал да се задълбае и да се направи нещо ново и различно.
Задната мисъл зад всичко това е, че в България имаме потенциал да изградим компетентност в тази среда. След 10 години то ще е огромно. Интересно е дали можем да се позиционираме като място, на което да се развива такъв тип технология, защото в България има много хубава среда за блокчейн, изкуствен интелект, много специализирани индустрии, които имат много висока добавена стойност.
В такъв вид технологии все още инвестират предимно най-големите играчи на пазара.
- Принципно да, но има много аспекти. Ако искаш да правиш нещо хардуерно, става дума за инвестиции от много десетки милиони. Но в средата все още няма фундаментален софтуер. Начинът, по който се пишат програми за квантови компютри, е няколко стъпки назад от 60-те години. Манипулират се самите битове и се подреждат по начин, който да направи нещо.