Руският контрол над медиите в Черноморския регион често е непряк

Макар че има някои отделни специфики, съществуват много прилики в ситуацията между България, Армения, Грузия, Молдова и Украйна от гледна точка на влиянието на Русия върху медиите и на инструментите, използвани от свързаните с Русия медии при разпространението на съдържанието и позициите си. Това коментира д-р Тодор Галев, старши анализатор в икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), по време на семинар, посветен на руското медийно влияние в страните от Черноморския регион.

От направено от Центъра проучване се вижда, че броят на медиите, които имат руско участие в собствеността или в управлението, всъщност е доста скромен. Делът на медийните компании, контролирани от Русия, като част от целия сектор е доста малък. В България той е между 0,1% и 0,3%, в Украйна е малко по-висок – 0,5%-1,5%, но въпреки всичко дяловете са доста скромни.

В България например, припомни Галев, един от най-големите собственици на медии е регистриран в Обединените арабски емирства, но някои компании са регистрирани в други офшорни зони – например Вирджинските острови. В същото време в Украйна много от собствениците са регистрирани в Кипър или Холандия, но най-голям брой все пак са в регистрирани в Русия – общо 123. Същите тенденции се виждат при оборота, общите активи и броя служители на медиите под руски контрол – като част от общото делът им е доста скромен.

В много случаи обаче има различни инструменти, използвани от свързани с Русия компании за контрол над медиите, тяхното съдържание, политики и т.н., коментира Галев, подчертавайки, че невинаги крайният собственик е важният фактор.

„Често във веригата на собственост има по-малки компании, които също имат участие в медиите, и макар че държат малки дялове (между 25% и 50%, поради което не са и краен собственик), те са важни от гледна точка на влиянието, което може да упражняват върху медийните дружества“, заяви експертът.

Фокусирайки се върху България, Галев коментира, че пряко контролираните от руски физически и юридически лица медии имат оборот от малко над 370 хил. евро за 2016 г.

В същото време обаче има компании, свързани с контролирани от Русия дружества, които също принадлежат към медийния сектор. Те много често са акционери в медиите, а разглеждайки структурата на собствеността им или управителните им съвети се вижда, че те се управляват или от руски граждани, или имат силни връзки с руски икономически интереси.

Така, дори компанията да има по-малък дял в медията, например 20%, тя успява да повлияе на политиките ѝ. Подобни медии в България, които не са контролирани директно от Русия, а чрез други дружества, генерират между 3 и 5 млн. евро годишно, посочи Галев.

Има и трета група, дори по-голяма, включваща немедийни компании, които имат официални правни връзки с дружества от първите две групи и силни икономически отношения с Русия чрез тях. Тази група генерира между 20-25 млн. евро годишно.

Всъщност директната медийна собственост от Русия е най-малко използваният инструмент за контрол над медиите, коментира Галев. Един от тях е да се ангажира по-голяма общност от създатели и доставчици на съдържание например блогъри, независими журналисти, интернет тролове и друг. Освен това се използват официално свързани немедийни компании, които влияят на взимането на решения и програмите на медиите, определянето на темите и т.н.

„Този вид руска стратегия за налагане на икономическите интереси важи не само за България, но и за останалите страни от региона“, заяви Галев. В България конкретно свързаните сектори с немедийни дружества са основно от енергетиката, телекомуникациите, информационните услуги, недвижимите имоти, банките и финансовите компании.