Био- и нанотехнологиите - от лекарства до носими устройства

"Имаме две технологични платформи. Едната е за нанокомпозитни материали на голяма площ, като под голяма площ се разбира сантиметри", каза той, обяснявайки дейността на компанията. "Другата съвсем нова технологична платформа е триизмерно биохибридно принтиране – свързване на живата материя с неживата материя". 

Това е пълна конвергенция между нано, био и ICT технологиите и е бъдещото развитие не само на природните науки, но и на социалните науки, заяви д-р Сербезов. "Ако нямаме връзка между развитието на природните науки, които се развиват много по-бързо от социалните науки, ние няма да можем да придвижваме развитието на нашата икономика и ще се стигне до т.нар. инфлексна точка".

"В момента сме достигнали до триизмерно принтиране на протеини. Вече имаме рекомбинантен белтък, взет от паяка, който е с уникални свойства, много по-здрав и жилав от стоманата, с по-висока топлопроводност от медта", разказа той. "Принтираме в този протеин биоразградими наночастици с лекарство с цел да се използват като умни носители на лекарствено заредени системи, тъй като могат да се имплантират в чуждо тяло".

Според него именно това е следващото "голямо нещо", тъй като "цялата идея за биохибридно принтиране е всички машини да станат интерфейс на човешката мисъл и на познанието – да можем да управляваме машини, компютри, гъвкава електроника, чипове по друг начин, а не да натискаме клавиши или да говорим с команди".

В подобна насока е свързана и дейността на Uniqarta, създадена от проф. Вал Маринов в САЩ. "Това, което ние правим е свръхтънка групова електроника – с размерите на 20-50 микрометра, което е много по-тънко от човешкия косъм, като на тази дебелина технологията става гъвкава". Гъвкавата електроника може да се приложи, например, при технологиите, които се използват за преглед на стените на артериите.

Има две фундаментални приложения на гъвкавата електроника – интернет на нещата и носимите устройства, и именно това е следващото "голямо нещо", каза проф. Маринов. 

"Носимото устройство може да го носите, а може и да е имплантирано, като изпълнява редица функции – например да доставя лекарства, да следи функции на тялото", разказа той. "Интернет на нещата пък е комуникация между обекти и хората се намесват само, когато е нужен фийдбек от тази система или е нужна контролна акция върху нея. На най-долно ниво, основното ниво, на интернет на нещата са сензорите, прикачени ежедневните обекти, като много от тези сензори ще бъдат вградени в нещо, което се казва intelligent packaging – умните опаковки".

Тримата експерти се съгласиха, че жизненоважно за развитието на подобен вид технологии е водещата роля на университетите и подкрепата с финансиране и с усилия на държавата.

"Това, което отсъства при нас или не е развито в достатъчна степен е връзката между бизнеса, който до голяма степен инвестира в нашата в наука, и университетите", каза д-р Чемширска. 

В САЩ, например, университетът научно и R&D (проучвания и развитие) центрове на големи компании са в географска и абсолютно функционална свързаност. "Преподавателите от университета са изследователи и обратното – науката и продуктът, който излиза от лабораториите веднага бива грабван и развиван по-нататък. т.е. тази връзка задължително трябва да се заздрави, и дори да се установи, тъй като тя до голяма степен отсъства", допълни тя.

От друга страна под въпрос е финансирането, тъй като R&D развитието във всяка една от тези области изисква огромни инвестиции. "За да стигне от лабораторията до клинично приложение, са нужни поне 1 млрд. долара, та до 3-4 млрд. долара, а рискът е 90%. Ако няма достатъчно финансиране и рефинансиране на изследванията, не се стига доникъде", коментира д-р Чемширска. Страните, които успяват – например САЩ или големите европейски страни, имат огромни инвестиционните фондове за иновации, а е важна и подкрепата на правителството по отношение на иновациите.

Проф. Маринов подкрепи думите ѝ, споделяйки, че през 2015 г. бюджетът за иновации в САЩ е бил 146 млрд. долара, а неговият университет - North Dakota State University, има годишен бюджет за проучвания в размер на 150 млн. долара.

"Тази синергия между университета, хората, които правят проучвания в него и това подпомагане и развитие на старт-ъп компании е фундаментът на американската високотехнологична индустрия", каза той. "Правителството прави всичко възможно тези пари, с които са финансирали университета, да достигнат до продукт, който ще се реализира на пазара и носи повече пари".

Докато българските университети и институтите на БАН не станат водещи да предлагат продукти, бизнес модели и нови технологии на бизнеса, нещата ще вървят по стария начин, допълни и д-р Сербезов. 

"В момента върви едно мнение, че университетите и академията трябва да следват бизнеса. По мое мнение това е абсолютно грешно", каза той. "Във всички нормални държави университетите са водещи, където се измислят нещата, където се правят иновациите, в академията се разработват технологиите и бизнесмените отиват там, за да правят бизнес и да вземат продукта и технологията".

Bloomberg Conference THE NEXT BIG THING се проведе с подкрепата на Българска банка за развитие – генерален партньор, Българо-американска кредитна банка, OPEL,PwC и Carducci. Институционален партньор – Индустриален Холдинг България.