Регулации в подкрепа на иновациите (и обратното)

Регулациите са предпоставка за иновации, а иновациите се случват само тогава, когато има нужда от тях. Често регулациите се отнасят за все още непознати неща и трябва да станат доста по-динамични от статичното си състояние днес, тъй като бързо остаряват. В същото време Европа трябва да възприема технологичните промени като възможности, а не като заплаха, тъй като в противен случай се засилва опасността Старият континент все повече да изостане зад САЩ и някои страни от Азия.

Това бяха основните заключения на участниците в събитието #regulation4innovation, организирано от българския евродепутат Ева Паунова в Европейския парламент в Брюксел.

"Основното усещане, когато се погледне законодателството в Европа, е, че има твърде много регулаторни бариери", коментира европейският комисар за науката, изследванията и иновациите Карлос Моедас. Въпросът е как точно да променим това и още по-важно – как да се инкорпорират иновациите в регулациите.

„Трябва да бъдем по-гъвкави, да разглеждаме регулациите като път към бъдещето и неговото управляване“, добави той. „В същото време обаче трябва да променим и възприятията в Европа. Често усещанията за това, което правим тук, са по-негативни отколкото в действителност са нещата“.

“Ще дам пример – една фирма искаше да взима проби от отпадни води. Мислеха, че не могат да го правят по начин, по който са избрали, а по строго определен начин, описан в закона. Когато се вгледаха по-внимателно, стана ясно че това е само пример и не е задължително вземането на проби да става само по един начин”, каза Моедас, цитиран от БНТ. 

Иновациите не се случват, когато няма нужда или двигател за тях. А в бизнеса този двигател е нуждата да се конкурираш, коментира от своя страна еврокомисарят по конкурентоспособността Маргрете Вестагер. „От друга страна - трябва да има отплата за иновативността. Ако не смяташ, че можеш да успееш или че накрая ще спечелиш пари от процеса, то отново твоите възможности са много ограничени. Именно тези две сили са изключително важни в нещата, които правим“.

Антитръстовите правила на Европа не спират компаниите да са успешни, да се разрастват, често в огромни мащаби, да създават иновации, допълни тя. „Идеята на тези правила е да не позволяват някой да се възползва от доминиращата роля или огромните мащаби, за да спре другите да създават иновации“.

Според Рейчъл Уетстоун, старши вицепрезидент на Uber, отговарящ за публичните политики и връзките с обществеността, въпросът не е дали да съществуват регулации, а как изглеждат те и как се прилагат. Според нея регулациите трябва да са в крак с нещата и да не прекъсват процесите, тъй като иначе често се използват от конкуренти, за да се потискат иновациите. Тя даде редица примери с политиките на градове в Европа, където се изисква повече от един лиценз или използването на скъп автомобил за предоставяне на дадена услуга.

Има редици европейски инициативи, които са изключително позитивни за технологичния сектор и иновациите и за промяната на мисленето, от която се нуждаем, коментира вицепрезидентът по проучванията на IBM за Европа Алесандро Куриони. „Все още в Европа обаче има гласове, които вярват, че е възможно да се защитят всички начини за правене на бизнес или да се спрат сътресенията, които иновациите могат да причинят“.

Според експерта обаче за да се реализира потенциала на европейските иновации, трябва да се конкурираме за мястото им в глобалната верига за създаване на стойност, като се намери правилния баланс, за да се превърнат регулациите в активно предимство за иновативните компании на континента.

Идеята, че Европа е под голяма заплаха да изостане сериозно зад САЩ и Азия от гледна точка на технологичните иновации бе подкрепена и от британския министър, отговарящ за европейски въпроси, Дейвид Рой Лидингтън. Според него трябва да възприемаме новите технологии, например роботиката, като възможности, а не като заплаха.

„Не можем да пренебрегваме технологичните промени и глобалната конкуренция. Има реалности на света, в които трябва да работим, а политиците да създават най-добрите възможности за хората, които представляват“, заяви министърът.

Лидингтън даде пример с онлайн търговията, където последните данни сочат, че 40% от европейските граждани пазаруват в интернет всяка година. По-малко от 10% от тези покупки обаче преминават границите на европейските държави. „Именно затова е толкова важно пакетът за цифровия единен пазар, който ще се обсъжда в сряда (25 май, в Европейския парламент) наистина да подчертае нови начини, по които да се случват нещата, така че да се стимулира заетостта и растежа“.

Според Вестагер има и друга важна бариера в Европа, която често е подценявана, а именно – капиталът. „Не мисля, че капиталовият пазар работи ефективно, за да насърчава новатори и стартъпи в създаването на нови бизнеси“, допълни тя. „Той не е достатъчно развит и именно затова полагаме толкова много усилия за създаването на Съюза на капиталовите пазари“.

За еврокомисаря една от причините много от европейските бизнеси да се преместят в САЩ е фактът, че там могат да намерят хора, които са готови да поемат риск и да им дадат шанс.

В подкрепа на думите ѝ колегата ѝ Моедас допълни, че именно затова съществуват структурните фондове в страните, за да не се налага компаниите да се местят в други части на света, ако искат бързо да се развият. Той обяви и предстоящото стартиране на фонд на фондовете, наречен Pan-European Venture Capital Fund of Funds, който цели да се привлекат повече частни пари за финансирането на проекти в сферата на технологиите и науката.

„В Европа нямаме достатъчно рисков капитал. Само за миналата година САЩ са привлекли рисков капитал за 26-27 млрд. евро, докато в Европа тази сума възлиза на 5 млрд. евро. Има отделни страни, например Израел, които сами привличат почти същата сума“, допълни Моедас.