Симетрията винаги се е асоциирала със съвършенството, както в изкуството, така и в природата, пише Еconomist. Проучвания през последните две десетилетия показват още по-интересна тенденция – симетрията е секси. Хората предпочитат потенциалните им половинки да имат симетрични лица – колкото по-симетрични, толкова по-добре.
Наблюдението е доказано до такава степен, че биолозите са уверени в подсъзнателните предпочитания не само на симетрични лица, но и на други части от тялото, например ръце. Засега обаче така и не става ясно защо.
Стандартното разбиране е, че симетрията в тялото е признак на добро здраве. Тя предполага правилно развитие на плода в утробата на майката, което от своя страна свидетелства за приемането на добри гени и устойчивост на инфекции. Въпреки това, доказателствата са двусмислени. Според проучване на Николас Паунд от университета Брунел в Лондон, биолозите грешат в заключенията си, или поне в една определена област.
Доктор Паунд разглежда връзката между лицевата симетрия и заболеваемостта при повече от 4700 15-годишни тийнейджъри. Той използва информация от друго изследване на детството, при което веднъж годишно учени изпращали специални въпросници на родители на новородени деца. В тях те попълвали всяко заболяване, което детето им е имало през въпросната година. Когато децата навършили 15-годишна възраст, учените направили триизмерни изображения на лицата им. В експеримента участвали относително равен брой момчета и момичета. Учените използвали всички тези данни, за да установят каква е връзката между лицевата симетрия и заболеваемостта на децата през годините.
Връзка между двете нямало.
Паунд изследвал броя на годините, в които всяко дете е страдало то някакво заболяване – повръщане, диария, кашлица и др, както и общите възпалителни процеси, които всяко дете е преживяло в периода на изследването. Във всеки един от случаите, лицевата симетрия на тийнеъджърът не е била в каквото и да е отношение със здравословното състояние в детството. Колкото до податливостта към инфектиране, доктор Паунд и екипът му също не успели да открият доказателства, че тя има нещо общо със симетрията на лицето.
Въпреки това обаче, учените открили доказателства за втора хипотеза: че симетрията е свързана с интелигентността. Паунд открил обратна връзка между асиметрията в лицата на 15-годишните и резултата в тест за интелигентност, който родителите дали на децата, когато те били на 8 години.
Връзката между двете е наблюдавана в по-малко от 1% от участниците в изследването. Окуражаващ учените обаче е фактът, че в предишни изследвания на лицевата асиметрия с по-малко на брой участници, също се открива подобна зависимост.
Скептици често отдават резултатите на по-ранните изследвания в пристрастност на провеждащите ги. Според тях учените и журналистите обичат да говорят за изследвания, които откриват някаква зависимост, каквато и да е тя. Така или иначе, проучването на доктор Паунд, чието главно заключение е, че връзка между симетрията и здравето няма, едва ли може да бъде обвинено в пристрастие.