Индия иска да насърчи и своя производствен сектор, който в момента отчита икономически растеж от 5,3 на сто – доста слаб според индийските стандарти. По-голямата част от населението на Индия продължава да работи в селското стопанство, но секторът на услугите има по-голяма част от заслугите на ръста.
Производственият сектор, въпреки усилията на правителството, е отговорен само за 16 процента от брутния вътрешен продукт на страната.
Първоначалният законопроект бе възприет от чуждите компании като относително безобиден. Така например изискването за закупуването само на местни продукти се отнасяше само за държавни агенции. Подобен закон има и в САЩ, където някои правителствени агенции са правно задължени да купуват продукти, произведени в родината, ако цената е в рамките на разумния обхват и всичко е в интерес на обществото.
Най-новите предложения в Индия обаче се отнасят и за частните дружества, които също ще бъдат задължени да купуват местни стоки. Освен това законопроектът не се отнася само за технологични продукти, но и за услуги, като например тези, които се предлагат от компании като IBM.
Чуждестранните компании смятат, че със законопроекта се търси ескалация на напрежението. В писмо до съответното министерство на технологиите местната Association of Unified Telecom Service Providers of India, в която членуват индийски и чуждестранни телекомуникационни компании, се оплаква от текстовете.
Предложените правила за възлагане на обществени поръчки за частни фирми са "безпрецедентна намеса и масово нарушаване на глобалния телекомуникационен пазар", се казва в писмото. Освен това промените биха подкопали принципите на Световната търговска организация.
Списъкът на засегнатите продукти се удължава
Списъкът на засегнатите продукти става все по-дълъг, откакто бе представен първият проектозакон.
Всичко започна с намаление на вноса на продукти за мобилно оборудване, които са произведени от китайските компании. През последните седмици обаче бяха добавени и други продукти. Сега вече става въпрос и за таблети, лаптопи, принтери, цифрови приемници, безжични мрежи, мобилни телефони и рутери - ключови елементи в мрежите, използвани от предприятията.
Според плановете, фиксиран дял от всеки продукт трябва да бъде произведен от компания със седалище в Индия. Този дял варира от 30 до 100 процента. Средният дял се очаква да нарасне постепенно.
Впрочем много чуждестранни компании нямат нищо против това да изградят фабрики в Индия. В замяна обаче те искат данъчни облекчения и инвестиции в инфраструктура - като пътища и комунални услуги. Някои западни технологични компании като Nokia Siemens и Ericsson вече произвеждат в страната и биха изпреварили така конкуренцията си. Много други, като Cisco и IBM, нямат собствени фабрики в страната.
Лобистът Съмърс посочва, че онези щати, които създават стимули, вече са привлекли американски компании и дава за пример щата Гуджарат в западната част на страната, където автомобилният производител Ford изгражда най-големия си завод извън САЩ. Също там фармацевтичната компания Abbott Laboratories е изградила производствени мощности.
преди 11 години Аз мисля, че ще бъде не само успешна, а даже много успешна. Бразилия е чудесен пример. А що се однася до Индия, това е държавата, където нарушаването на патентните права е култ. За справка вижте особено положението във фарма бранша. Вече на всички стана ясно, че колкото по-многобройно население имаш, пък и ако е младо то държиш много добри козове. Добре за азия и южна америка, лошо за европа. Северните амариканци не ги мисля, те държат всички като заложници с печатницата на добри зелени пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ЕС често обвинява БРИК в протекционизъм, как смятате - ще е успешна ли подобна форма на протекционизъм в Индия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар