Кои са най-добре работещите модели на монетизация при мобилните приложения и имат ли те място у нас. Това бяха част от въпросите, които се обсъждаха по време на специализирания комуникационен форум Webit, който се провежда вчера и днес в София с медийното партньорство на Investor.bg.
Според Спартак Кабакчиев, директор Бизнес развитие в MM Solutions, в последно време се забелязва разочарование у по-новите разработчици по отношение на финансовия потенциал на приложенията.
Това според него се дължи на първоначалните свръхочаквания за техния успех. Друга причина е т. нар. "джакпот синдром", при който във фокус са главно успешните истории.
На практика, за разлика от общото мнение, успешните приложения се броят на пръсти. По-малко от половината от проложенията, издадени на официалните платформи, въобще успяват да покрият инвестираните разходи в разработката.
Друг мит е, че с регистрацията на готовия продукт в официалните електронни магазини, проектът по неговото създаване приключва. На практика обаче това не е така. Приложенията не се различават от останалите бизнес проекти и в това отношение се нуждаят от значителни усилия за маркетинг, за да са успешни.
По думите му не може да се разчита единствено на идеята на приложението, независимо колко добра е тя. За успеха е необходимо да имаме ясна стратегия за инвестиция.
Другото предизвикателство е, че вниманието на потребителите трудно се задържа върху едно приложение дългосрочно. Те много бързо спират да използват приложенията, които свалят и дори забравят за тях.
Дългосрочните потребители на едно приложение са едва 1% от всички, които го инсталират. Още по-бързо се забравя приложението, ако то е безплатно.
Друга съществена особеност е, че основните канали за дистрибуция са главният източник на потребители. Алтернативните магазини за приложения дават незадоволителни резултати. Дори магазинът на Amazon не дава резултати за всички видове приложения.
Съществуват множество различни бизнес модели. При някои от тях потребителят тества продукта и ако му хареса, плаща за него. Други приложения се издържат чрез спонсорство или реклами, или пък предлагат част от функционалностите си безплатно, а други - срещу заплащане.
По всеобщо мнение обаче финансов смисъл имат основно приложенията, предназначени за устройства с операционна система iOS.
Относно българския пазар експертите казаха, че моментът на мобилните приложения все още не е настъпил, тъй като няма достатъчно насищане на смартфони. По думите на Красен Хинков от Мтел, броят на абонатите, ползващи смартфони, е под 1 млн. Освен това над 60% от тях ползват операционна система Symbian.
Тук насищането е много малко, коментира той. Дори всеки втори потребител да изтегли дадено приложение, свалянията пак не са повече от няколко десетки хиляди.
преди 12 години Както е казал един виден българин - Сериозна работа се върши на маса.Аз ще си позволя да го допълня - с истински компютър или лаптоп. Другото е за заигравки за убиване на време в някое задръстване. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Един от митовете за мобилните приложения е, че задължително трябва да се използват смартфони и /възможно по-модерни/ операционни системи. Мит е също, че приложението трябва да е сложно, за да предлага /поне една/ услуга. Оказва се, и с просто приложение биха могли да бъдат конфигурирани извикванията над 2^9 РАЗЛИЧНИ услуги.Мит се оказва и вярата в сигурността на приложенията особено, що се отнася до тези за разплащания. Мит е, че мобилни приложения не могат да се стартират и използват и от стационарни апарати.Мит е и непробиваемата защита на личните данни при използване на МП но, Не е мит огромният пазар /далеч извън игрите и "хитрите" джаджи/ огромният пазар, който тези МП биха могли да покрият у нас, ако не беше Митичното "разумно управление" на мобилните оператори от митични "мениджъри на годината", по чието митично "супер-управление", компаниите им направиха най-фрапиращите гафове в българската мобилна история.НЕМИТИЧНИ ГАФОВЕ. Да са ни честити ;-) отговор Сигнализирай за неуместен коментар