Нагазили до колене във вонящата вода, работници трупат офис оборудване, документи и храна върху лодки, които ги прекарват от една сграда на Hana Microelectronics в друга с повече пространство по високите етажи. Това се случва шест седмици след най-опустошителното наводнение в Тайланд от десетилетия, превърнало индустриалното ядро на страната във „воден свят“ на живо, докато водата спад с 20 сантиметра дневно, пише Ройтерс.
"В един момент обаче водата достигна 2 метра и почистването ще отнеме време", твърди генералният мениджър на Hana Microelectronics Брюс Стрьомстад.
Най-голямата тайландска компания за производство и дистрибуция на електронни компоненти успя да изведе от наводнения регион част от производството само седмица, преди водата да разруши дигите на 13 октомври. Но и тя не успя да направи нищо за десетки машини, тежащи по над 5 тона всяка и разположени на приземния етаж на основната сграда, който е почти напълно наводнен.
„Както виждате, тук все още е голяма бъркотия“, отбелязва Стрьомстад, докато напътства около 50-те служители, търкащи мръсните прозорци и местещи торбите с пясък. „В момента само планираме почистването. Ще трябва да купим доста материали и оборудване за почистване на стените и дезинфектанти за премахване на плесента, гъбичките и всичко останало“, добавя той.
Щетите само от оборудването може да надхвърлят 30 млн. долара, а цялостното почистване вероятно ще глътне още няколко милиона, твърди 67-годишният мениджър.
В нормални условия компанията произвежда около 100 млн. микрочипа седмично, които след това дистрибутира на някои от най-големите световни компании в сектора, като Texas Instruments Inc, Avago Technologies Ltd и Maxim Integrated Products Inc. Част от продукцията отива и за Apple Inc. и Samsung Electronics Co Ltd.
"Както при повечето от засегнатите производители, най-големият проблем за връщане към нормални условия на работа е осигуряването на електроенергия и чиста вода", посочва Стрьомстад.
Той очаква процесът да отнеме няколко месеца. „Говорим за края на първото тримесечие на 2012 г. - февруари или март. Нямаме захранване за резервните генератори и това е, което искаме от правителството и властите, отговорни за индустрията в страната. Трябва да сме в състояние да включим климатиците, които ще ни помогнат да изсушим сградата“, обяснява мениджърът, нахлузил ботуши до коляно и с бейзболна шапка на главата, докато установява пораженията.