Бутонът „Like“ следи интернет потребителите

Интернет потребителите натискат във Facebook бутона „Like“ и в Twitter бутона „Tweet“, за да споделят определено съдържание с приятели. Тези опции обаче позволяват на създателите си да събират данни за уебсайтовете, посещавани от хората.

Тези „социални бутони“, които се появяват на върха на статиите в информационните сайтове и до продуктите на сайтовете за продажби, осведомяват Facebook и Twitter, че някой посещава такива сайтове дори когато потребителите не натискат тези бутони, показва проучване на The Wall Street Journal.

Бутоните са ефективни. Те бяха добавени на милиони уебсайтове през последната година. Бутоните на Facebook се появиха на една трета от най-посещаваните 1 000 уебсайта в света, сочи проучването. Бутоните на Twitter и Google Inc. се появиха съответно на 20% и 25% от тези уебсайтове.

Бутоните, които бяха създадени с цел улесняване на споделянето на определено съдържание с приятели и подпомагане на привличането на посетители от уебсайтовете, са потенциално силно средство за проследяване на интернет потребителите. Те могат да свържат навиците за сърфиране на потребителите с техния социален профил в мрежата, който често съдържа името им.

Например Facebook или Twitter знаят кога някой от регистрираните в тях чете статия с подалите документи за фалит в MSNBC.com или посещава даден блог, дори ако той не натиска бутоните "Like" или "Tweet" в съответните сайтове.

За да може този метод да действа, достатъчно е потребителят да е влязъл веднъж през последния месец във Facebook или Twitter. Уебсайтовете ще продължат да събират данни за сърфирането му, дори ако той затвори браузъра със съответния уебсайт или изключи компютъра си, докато не излезе категорично от своя Facebook или Twitter акаунт, разкрива проучването. 

Facebook, Twitter, Google и други създатели на подобни приложения твърдят, че не използват данните за сърфирането, събрани от тях, за да следят потребителите; от Facebook обявиха, че използват данните само за рекламни цели, когато потребител натисне бутон, за да сподели съдържание с приятели.

Facebook и Google, която има бутон и за своята услуга „Buzz“, заявиха, че „придават анонимност“ на данните от сърфирането, така че информацията не се проследява към конкретен клиент. Facebook посочи, че данните се изтриват след 90 дни, докато от  Google твърдят, че данните се трият на всеки две седмици. Двете компании обявиха, че използват информацията за измерване на ефективността на приложенията и за да помогнат на други уебсайтове да привлекат посетители.

На свой ред Twitter съобщи, че не използва подобни данни от сърфирането и ги трие „бързо“. Говорител на компанията обяви, че тя теоретично би могла да използва данните за „по-добро представяне на съдържанието“ на потребителите в бъдеще.

Откровенията за социалните бутони се появиха на фона на нарастващите опасения за личното пространство на потребителите на интернет и смартфони. Членове на американския Конгрес внесоха през тази година най-малко 5 закона, свързани с личното пространство, включително три, целящи създаването на механизъм, който ще позволи на потребителите да премахват проследяването.

Адвокати, специализирани в проблематиката, изразиха опасения, цитирайки предишни прегрешения на Facebook и Google по проблемите на нарушаване на личното пространство. „Нашите навици за четене в мрежата включват всичко, за което мислим, политически и религиозни възгледи, проблеми със здравето и във взаимоотношенията ни. Искате ли да съществува невидим човек, надзъртащ през рамото Ви, докато обикаляте библиотеката“, пита Питър Екърсли, старши технолог в Electronic Frontier Foundation.

Създателите на бутоните твърдят, че натрупването на данни за сърфирането на потребителите е непреднамерен страничен ефект от начина на действие на опциите. Например за да покаже на един потребител кой от техните приятели онлайн „харесва“ конкретен материал, приложението трябва да знае кой е този потребител.

За да установи широкото разпространение на бутоните и как те събират информация, The Wall Street Journal е помолил програмиста Брайън Кениш, бивш служител на Google, да проучи най-популярните 1 000 уебсайта, подредени според рекламната класация на компанията.

През миналата година Кениш създаде компанията Disconnect Inc., която предлага софтуер за блокиране на събирането на данни от бутоните.

Проучването му включваше над 200 000 отделни страници на тези 1 000 уебсайта. Той разкри, че  Facebook получава данни за сърфирането от 331 уебсайта, а  Google – от 250 сайта, като част от данните идват от „Buzz“. Twitter получава подобна информация от 200 сайта.

Социалните бутони се появиха за първи път преди около 5 години, когато онлайн услуги като Digg Inc. позволиха на потребителите да си препоръчват информационни материали. По онова време приложенията не позволяваха данните за сърфирането да бъдат събирани от социалните мрежи. Те бяха инсталирани от собствениците на уебсайтовете, които ги харесваха, защото това им позволяваше да увеличат трафика в мрежата.

През миналата година Facebook въведе бутона „Like“ и други „интелигентни“ приложения. Те работят с cookie-та, които Facebook влага в браузъра, когато потребител създава свой акаунт или се логва в сайта. Съвместната работа на бутоните и cookie-тата позволява на Facebook да разпознава своите потребители на всеки уебсайт с нейни приложения.

Главният технолог на компанията Брет Тейлър заяви, че технологията позволява на уебсайтовете да покажат например на посетителите кои материали харесват техните приятели. „Не ги използваме за проследяване и те не са предназначени за проследяване“, категоричен бе той.

Но от Facebook обявиха, че все още пласират cookie на компютъра на всеки, посетил началната страница на социалната мрежа, дори той да не е регистриран в нея. Според Тейлър компанията използва тези cookie-та освен всичко друго и за да защити уебсайта от нападения на хора, които се опитват да влязат в чужди акаунти.

До момента някои приложения на Facebook събират данни за сърфирането на интернет потребители, които никога не са посещавали Facebook.com, въпреки че компанията не би могла да знае самоличността им. Оттам обявиха, че прекратяват тази практика, описана от тях като „бъг“ по-рано през тази година, след като бе разкрита от изследовател в Холандия.