Непублични интернет компании ограничават търговията с акциите им

Интернет предприемачът Арт Норинс е изморен от постоянни телефонни обаждания и имейли от хора, които искат да купят акции от компанията му. Последната капка преляла чашата, когато се обадил служител от индийски кол център, представляващ фондове, които искат да инвестират в новосъздадени технологични компании, пише Ройтерс.

„Здравейте, обажда се XYZ Capital, дали бихте проявили интерес да продадете акциите си?“, спомня си Норинс обажданията.

Надпреварата за покупка на акции от „горещи“ уеб компании от Facebook, Zynga и Twitter до по-малки като тази на Норинс накараха някои от тях да предприемат мерки.

След като Facebook започна да затяга условията за търговия с акциите й на вторичните пазари преди около година, големите непублични уеб компании последваха примера й. Същевременно надпреварата на инвеститорите да се сдобият с дял от компаниите преди провеждането на първично публично предлагане на акции (IPO) привлече вниманието на щатските регулатори.

По информация от неназован инвеститор Twitter е направил почти невъзможна покупката на акции от компанията, ако кандидатите вече не притежават такива.

20-те топ частни интернет компании, чиито акции се търгуват на такива вторични борси, „предприемат мерки, за да контролират процеса“, допълва инвеститорът в Twitter.

Дело, заведено от кандидат-акционер в Zynga миналата седмица, разкрива до каква степен някои от компаниите се опитват да ограничат бума на активността.

„Бях посредник при продажби в миналото на тази компания (Zynga) и беше доста лесно. Те бяха дружелюбни“, казва Лари Олбъкърк, управляващ директор в EB Financial Group, която действа като посредник в сделките на вторичните пазари. Напоследък обаче сделки се сключват трудно.

„Сделката не се реализира, защото всъщност компанията не искаше това да стане“, казва Олбъкърк и допълва, че уважава правото на тези компании да ограничат търговията с техните акции.

Социалната мрежа за професионални контакти LinkedIn, която в края на януари подаде документи за първично публично предлагане, блокира продажбата на акции на нови инвеститори преди подаването на документите, казва той.

Затягането на условията от страна на някои компании идва на фона на плановете на щатската Комисия за ценни книжа и борсови операции (SEC) да ревизира правилата за търговия с акции на непублични компании, за които съобщи председателят на SEC Мери Шапиро пред Ройтерс миналата седмица.

„Въпросът е дали инвеститорите имат достъп до финансова информация... за да правят разумни и рационални решения за инвестициите си“, коментира Шапиро.

Масовото търгуване на акциите на някои компании носи и риска за тях да увеличи броя на акционерите им над 499, при което компаниите са задължени да разкриват финансовите си резултати.

Според жалбата в делото срещу Zynga от базирана в Абу Даби инвестиционна компания Zynga незаконно е попречила на опита на компанията да купи акции за 12,87 млн. долара от Андрю Трейдър, съосновател на Zynga, който вече не работи в компанията. Zynga е наложила ограничения на търговията като изискването купувачът на акциите да няма право да ги продаде за срок от 180 дни, след като компанията стане публична.

Говорител на Zynga коментира, че компанията спазва законите за търговията с ценни книжа, както и че вторичните пазари са направили спазването на законите по-сложно.

Повечето компании, като Facebook и Twitter например, имат т. нар. право на първи отказ, което дава право на компанията да се намеси във всяка сделка между акционер и купувач и самата тя да изкупи акциите.

Twitter, който миналата седмица заяви пред Ройтерс, че няма планове да става публична компания, упражни контрола си над начина, по който се търгуват акциите й, преди повече от девет месеца, казва инвеститор в сайта за микроблогове. Към момента само настоящи акционери или други одобрени страни могат да купят акции.

От Twitter и LinkedIn са отказали коментар по темата.

Друг инструмент за блокиране на сделки с акции е правото на съгласие, което дава възможност на компанията да одобри или отхвърли дадена сделка на базата на купувача, обяснява Ханс Суилденс, основател на компанията за рисков капитал Industry Ventures, която инвестира на вторичните пазари.

Правото на съгласие се използваше в миналото, за да се попречи на конкуренти да купят акции от дадена компания, за да получат достъп до финансовата й информация и специални привилегии като правото да одобряват сливания и други сделки, казва той.

Очакванията са подобни ограничения да станат често срещани заради наплива от инвеститори на пазара.

„Ще се случва по-често, защото както рисковите инвеститори, така и частните компании, и регулаторите имат притеснения за степента, до която се правят сделки в частните компании“, казва Тед Холифийлд, адвокат в Dorsey & Whitney.