Голямата игра на нашата ера е битката за полупроводниците

Залозите на глобалния пазар на полупроводници продължават да се повишават, пише за Financial Times Джон Торнхил, основател на Sifted, подкрепен от FT медиен сайт за европейски стартъпи.

През януари Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, един от водещите производители на чипове в света, заяви, че ще увеличи капиталовите си разходи до цели 44 милиарда долара тази година, почти три пъти повече от 2019 г. Южнокорейската Samsung Electronics преди това сигнализира за голямо увеличение на разходите за полупроводници. Американският производител Intel наскоро обяви, че ще инвестира повече от 20 милиарда долара в изграждането на две фабрики за чипове в Охайо.

Един лидер от индустрията оприличи конкуренцията с гладиаторските битки в древен Рим. „Ако спечелите, всичко, което сте постигнали, е правото да се появите в Колизеума още веднъж“, казва Кристиано Амон, главен изпълнителен директор на американския дизайнер на чипове Qualcomm.

Но битки при полупроводниците не се водят само между гладиаторски компании, отчаяни да посрещнат процъфтяващото търсене на микрочипове, но също и от стратегически настроени правителства, които възнамеряват да си осигурят технологично превъзходство. Полупроводниците, които управляват всичко - от смартфони, през медицински устройства, до изтребители F-35 - се превърнаха в бойно поле за свирепо геополитическо съперничество, докато САЩ се опитват да засилят технологичната си хегемония и да забавят възхода на Китай.

Борбата за доминиране в полупроводниковата индустрия бързо се превръща в днешния индустриален еквивалент на Голямата игра от 19 век, когато съперничещи сили се сблъскаха заради Централна Азия. Сега, както и тогава, стратегията е да се осигурят ресурси и вериги за доставки, да се спечелят съюзници и да се лишат съперниците от стратегически активи. Но съвременната игра е най-вече за увеличаване на интелектуалния капитал, укрепване на индустриалния капацитет и лидиране в най-новите технологии.

За тази цел Джина Раймондо, министърът на търговията на САЩ, наскоро призова Конгреса да приеме Закона за чиповете, който ще отключи 52 милиарда долара субсидии за местното производство. В ЕС Урсула фон дер Лайен, председателят на ЕК, също настоява за подобен Закон за чиповете, целящ да удвои производството на полупроводници в Съюза до 20% от общото глобално количество до края на десетилетието.

Китай, който похарчи повече пари за внос на полупроводници, отколкото за петрол през 2020 г., е силно притиснат от ограниченията на САЩ за износ на сложни чипове и обяви постигането на технологична самодостатъчност за приоритет на „цялото общество“. Изобилните национални и местни фондове позволиха на Китай да се конкурира с Тайван и Южна Корея като един най-големите купувачи на оборудване за производство на полупроводници.

Както беше замислено, износните ограничения на САЩ вредят на Китай и значително отслабиха индустриалния гигант Huawei. Но както твърди Дан Уан, базиран в Шанхай технически анализатор на Gavekal Research, те също така послужиха за синхронизиране на търговските интереси на китайската технологична компания с императивите относно националната сигурност на Пекин и „направиха полупроводниците отново секси“. С огромен вътрешен пазар, смели предприемачи, динамична индустрия за рисков капитал, множество обучени в САЩ технолози и поток от финансиране Китай пренасочва своя фокус, мозъците и капитала от потребителския интернет към по-стратегически технологии. „Правителството на САЩ накара най-динамичните китайски фирми да се стремят към икономическа самодостатъчност и технологично величие“, изтъква Уан.

И все пак, нарастващият авторитаризъм на Пекин и все по-широките репресии срещу части от технологичната индустрия могат да подкопаят предприемаческата сила на Китай. В книгата си „Технологичната война между САЩ и Китай” писателката Нина Сян описва как по-ранните технологични кампании, ръководени от държавата, не винаги са завършвали добре. За Китай остава огромно предизвикателство да проектира и произвежда чипове от три нанометра, каквито планират най-модерните заводи в света. Бидейки един от най-сложните индустриални процеси, изобретявани някога, той изисква взаимодействието на десетилетни технологичен опит и експертиза. Но Сян казва, че Китай не трябва непременно да достигне върховете на полупроводниковата технология, за да извлече повечето от ползите ѝ.

Стратегическото предимство може да произтече от ефективното внедряване на съществуващи технологии, а не само от разработването на най-новите изобретения. Изходът от индустриалната Голяма игра ще бъде определен колкото от технологичните способности, толкова и от базовия капацитет на държавата. И на този фронт САЩ имат причина да се тревожат: те дори не могат да разгърнат 5G телекомуникационни мрежи без да объркат пътуването по въздух. В крайна сметка, поправянето на основната инфраструктура у дома може да се счита за по-важно от преследването на стратегическо технологично предимство в чужбина.