Българските банки се бавят с въвеждането на технологии за мобилни разплащания

Този текст е част от проекта "Интелигентна компания в 21 век" на Sirma Group и Investor.bg. В 21 век технологичните компании са тези, които променят всички сектори и са идентични с компаниите, които движеха индистриалната революция в миналия век. Редакторите от Investor.bg и експертите от Sirma Group обединиха усилията си да разкажат какво се случва във водещите сектори в България и страната и как технологиите могат да бъдат в помощ на бизнеса.

Въпреки че българските банки поглеждат към технологиите за мобилни разплащания, все още в страната няма ясно изразен лидер или доминираща платформа. И въпреки че в България всички фактори за въвеждане на мобилните разплащания са налице, все още няма отличаваща се платформа или услуга, което поставя местните банки в риск от навлизане на глобалните технологични гиганти или иновативни стартъпи.

Тези и други критични фактори за развитието банкирането и потребителите на финансови услуги в България коментираха банкери, финтех специалисти и експерти от технологични компании. Те обсъдиха бъдещето на банкирането и дигиталните разплащания в България.

Очакванията

На пазара му трябват между пет и десет години, за да преминем към масова дигитализация на плащанията, прогнозира Цветомир Досков от Сирма Груп Холдинг.

Според Борис Петров, главен одитор на D Commerce Bank, мобилните плащания са част от интернет плащанията, които ще се развиват бързо в следващите пет години, а „след още пет – и в дребните плащания, които правим сега всекидневно с джобните пари“.

„Като първа стъпка виждам плащанията свързани с покупки в интернет, защото интернетът те слага пред компютър и удобството да плащаш пред телефона е разновидност“, каза за Investor.bg финансистът. 

Според резултати от скорошно проучване сред българските банкови мениджъри, една трета от тях смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google, Facebook или Amazon.

Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на европейската финтек компания Auka, отбелязва: „Лесно е да кажем „нашата страна е различна“, но в същността си нуждите на хората са учудващо близки – те биха искали да плащат или да им бъде заплатено с лекота. Те биха искали да не губят време и да имат по-голям контрол над своите и на семейството си финанси. А бизнес организациите желаят да продават повече и да плащат по-малки такси. Инфраструктурата за следващото поколение платежни услуги се развива експоненциално наред с навлизането на интернет достъп и мобилни технологии".

По думите му БНБ и Асоциацията на банките в България проучват варианти за хармонизиране на предлаганите услуги сред банковия сектор. „Но все още в България няма изявен лидер и всяка банка или телеком може да са следващите победители, ако реагират бързо с правилната технология и план за навлизане на пазара, смята Дьодерлайн.

Инфраструктурата

Васил Димитров, директор електронно банкиране и дигитална трансформация в Банка ДСК смята, че критичният фактор е инфраструктурата.

„Традиционно, тя е изградена и контролирана от картовите компании и малкият и средният бизнес все още не е склонен да поеме разходите за нея. Потребителите в България са достатъчно отворени към новите технологии и мобилните разплащания, но новите технологии трябва да бъдат приети и от търговците. Другият съществен въпрос за решаване е все още голямата част от кешовата икономика в България. Дори един търговец като собственик на кафене да приема дигитални плащания, той пак трябва да се разплаща с доставчиците си в брой. Следователно фокусът нека да бъде върху образоването на търговците“, коментира банкерът.

Той посочи, че всеки участник в пазара, който има роля в разплащанията, предприема конкретни стъпки и различни  инициативи, които да му дават конкурентно предимство, с което да активизира собствената си клиентска база.

Партньорството

„На  пазара помагат и финтех компаниите, които по нов начин се опитват да наложат услуги, които надграждат платежните услуги, което е и целта на PSD 2 като регламент, който да позволи на крайния потребител да получи комбинирана услуга, като платежната е една малка част от нея“, каза Димитров и добави, че условие за успеха в партньорството е да се предложат качествени услуги за потребителите. – За целта трябва да има  обучение и разпространение с маркетинга „от уста на уста“, който в нашия регион е най-ефективен – клиентите вярват повече на свои приятели и близки, отколкото на някой финансов или банков консултант. По-лесно се възприема нещо практично, което вече се е случило в ежедневието на хората до теб.“

Банкерът е категоричен, че банковите сметки няма да изчезнат по няколко причини, като най-важната е сигурността.

„Към момента за всяко едно решение като технология, което се предлага от големите технологични гиганти, накрая на веригата стои банкова сметка, независимо от използвания платежен инструмент, за да постъпят средствата на потребителя. Както в Амаzon, така и в Apple, в Google, и във Facebook, при разплащанията клиентите регистрират платежен инструмент, средствата се пазят във финансова институция с необходимия лиценз, която се грижи за тях и гарантира, че се пазят по достатъчно сигурен начин. В близко бъдеще не предвиждам  изчезване на банковата сметка, защото само банките имат лиценз да поддържат банкови сметки и да привличат пасив по разплащателни сметки. А заради лиценза има изисквания, които гарантират сигурността на средствата и са гаранция за потребителите при избора на всяко решение, каза Васил Димитров.“

Инвестициите

Според него инвестициите не са водещите при навлизането на иновативните начини за разплащане.

„Не само инвестициите, определящо е цялостното образование на обществото – как се движат финансовите потоци към потребителите. Това започва и с обучението на търговците как да извлекат ползи от това да предлагат различни начини за плащане, които са по-удобни за потребителите, с което да правят  по-големи обороти, да правят изнесена доставка или поръчка на една стока или услуга, даде пример банкерът. – Това може да се гради  в самите търговци, докато са в училище – на възраст между 16 и 18 години, когато може да се събуди и предприемаческия дух в тях, за да са готови за бизнес.“

Той разкри, че играчите в България, които ще предложат мобилни разплащания, са част от голяма система за разплащания и вече развиват различни бизнес сценарии, така че инвестициите, които правят да бъдат  покрити в дву- или тригодишен период.

„Не мога да прогнозирам кога може да се случи масово навлизане на мобилните разплащания, но в близките две години очаквам да се появят все повече решения на пазара, от които една част ще оцелеят дългосрочно и клиентите ще се възползват от тях. Решенията за мобилни разплащания ще работят, когато има регистрирано търсене на тези услуги , а играчите, които не могат да предложат достатъчно разпознаваем бранд или услуга, ще се наложи да се пренасочат към други дейности“, убеден е IT специалистът.

Финансистът Борис Петров заяви, че „в банките винаги следваме лидерите и традиционно навлизаме на вече утвърдени пазари. Това е културен въпрос за решаване пред кредитните институции, когато трябва да се  въведат новите технологии за мобилни разплащания“.

Клиентите

„Влизането на директивата PSD 2 с втория ѝ вариант и приемането на законодетелните промени за нейното транспониране ни отварят за конкуренция, която не чака. И банките трябва да отговорят, като дадем на нашите потребители усещане за качество с добавената стойност на тези услуги, за да останат при нас. Въвеждането на тези услуги е въпрос и на необходимост – в много от вариантите за  влизане в съответствие са свързани не толкова с инвестиции, колкото със стратегически решения, смята Петров. – Това може да стане, ако банката сама се развива в определена посока или го прави с помощта на споделен провайдър, който обслужва на база операции и съответно таксуването е на база операции, като това  не ангажира инвестиции от страна на банката. Банките ще имат избор, защото на пазара се виждат различни решения.“

Цветомир Досков акцентира върху сигурността на разплащанията.

„Трябва да се фокусираме като технология, като процес, като инструменти в сигурността. Клиентите  очакват от банката да им осигури достатъчно добро ниво на сигурност и затова имат и доверие на банкови институции. Затова и банките не искат да нарушат това доверие. Има доста примери в последните години, когато се използват различни инструменти, които се компрометират във времето. Финансовите играчи преминават на ново ниво на сигурност, а клиентите от своя страна търсят това, което е най-добре като цена - качество.

Даниел Дьодерлайн заключи: „Кешовата икономика носи големи загуби за хората, бизнеса и обществото като цяло. Парите в кеш могат да бъдат загубени, откраднати, допринасят за сива икономика и криминална дейност. Докато с дигиталните разплащания имате по-висока сигурност и контрол за финансите си в погледнато на макро ниво, дигиталните финанси биха довели до по-ниски данъци като резултат от по-ниските нива на сива икономика. Затова и цялото общество има изключителна полза от въвеждането на дигиталната икономика и в частност, дигитално банкиране и мобилни разплащания“.

Половината от българските банкови специалисти, участвали в проучването смятат, че банкирането ще премине през фундаментална промяна през следващите пет години и много от тях вярват, че технологичните гиганти все повече ще приемат роля на банки като 36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година. 

Изследването показва, че българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални портфейли, независимо от устройството.