Естония - пример за технологична държава в ХХІ век

Естония, една от най-малките държави в Европа, може да послужи за пример за това как трябва да изглежда една технологична държава през ХХІ век, пише Wall Street Journal.

Страната с население от едва 1,39 млн. души е известна като родното място на Skype. Влечението ѝ към технологиите обаче се простира далеч отвъд нейните предприемачи, разработващи приложения за iPhone.

Всичко започва от самия връх. Президентът Тоомас Хендрик Илвес, избран през 2006 г., е страстен защитник на високите технологии. Научил се е да програмира на 13-годишна възраст и може би е единственият президент в света, писал на Assembler на PDP-8 микрокомпютър.

Срещите на правителството на страната се провеждат по електронен път от 2000 г. насам. От 2005 г. гражданите могат да гласуват по интернет. На парламентарните избори през 2011 г. 24,3% от гласовете бяха подадени онлайн. Данъчните декларации също се попълват електронно от 2000 г., а училищните доклади и друга информация са онлайн от 2002 г.

Поземленият регистър (за който няма хартиен архив) е в интернет от 2005 г., здравните картони - от 2008 г., а рецептите - от 2010 г. Човек може дори да регистрира новородено бебе по електронен път. Поради всички тези причини едва 1,9% от населението на Естония работи като администратори в държавния сектор (в сравнение с 3,8% във Франция и 5,3% в Кипър).

На фона на разкритията на Едуард Сноудън за мащаба на програмите за следене в САЩ и други държави, изненадващо е високото ниво на доверието към електронното правителство в Естония.

В сърцето на естонската технологична революция е предоставяната от държавата смарт лична карта, която отключва всички държавни електронни услуги. Правителството осигурява инфраструктурата за системата. Всеки, който достъпва системата, оставя запис, което позволява високо ниво на отчетност.

Президентът Илвес се надява примерът на Естония в технологиите да бъде последван и от други държави в Европа. Той е председател на работна група по „облачни“ услуги, създадена от Европейската комисия, която настоява за европейски "облак“ извън контрола на САЩ.

"Най-важното е тя да се подчинява на европейските закони. Проблемът в момента е, че всички компании, които се използват най-много - Google, Amazon и останалите клауд провайдери, са подчинени на американските закони. Президентът Барак Обама заяви, че ако си американски гражданин, няма за какво да се тревожиш. Е, аз не съм американски гражданин", коментира Илвес.

Той се надява също да успее да убеди останалите държави от Евросъюза да въведат програма за "виртуални посолства", където те ще могат да съхраняват националните си данни на сървъри извън собствената им страна.

"Започнахме да мислим за това след Фукушима, когато бяха загубени най-различни данни. Ако епицентърът на евентуално земетресение е на мястото, където се съхраняват всички държавни данни, имаш голям проблем. Държави като моята могат да имат хранилище в друга страна. Нашият поземлен регистър например може да е в сървър да речем във Франция", допълва той.

Все пак, има риск някои държави да си извадят погрешни изводи. Малкото население и липсата на наследени системи в Естония ѝ дават гъвкавост, която липсва в големите държави. Очевидният въпрос обаче е защо на фона на успеха на Естония в технологично отношение подобно нещо не се е случило и в другите две балтийски страни: Литва и Латвия? И защо, след като Естония със сигурност се откроява като глобален лидер във въвеждането на нови технологии, това не ѝ е донесло икономически успех.

По данни на ЕС през 2012 г. тя е една от най-зле представящите се държави - БВП на глава от населението е едва 68% от средното за ЕС. Освен това в страната има и проблем с нетната миграция - от 2004 г. тя е загубила близо 5% от населението си.