Държавната пенсия и пенсията от универсален фонд ще дават по-висок доход

Изчисления на частните пенсионни дружества показват, че държавна пенсия и пенсия от универсален фонд със сигурност ще дават по-висок доход от единствената пенсия от НОИ, но от 2041-ва година, като това се отнася и за хората, които ще се пенсионират през 2021 година.

Това обясни Даниела Петкова, председател на управителния съвет на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

От частните фондове настояват всеки човек да има право да избере към момента на пенсиониране, дали да получава една или две пенсии, след като получи информация каква ще е сумата в различните варианти.

Пенсионните дружества са изчислили прогнозни размери на пенсиите, ако човек се е осигурявал само в НОИ и ако е имал вноски в универсален фонд. Периодът на осигуряване е 40 години, лицето се пенсионира на 65 години, през 2041-ва година. Вариантите са три и един от тях предвижда целият период да е свързан с доход, равен на средната работна заплата за страната, според прогнозата на НОИ в доклад от 2016 г.

„Като се имат предвид параметрите, които влияят върху сумата в универсалния фонд, човек, който се е осигурявал на такъв доход, ще получи държавна пенсия в размер на 1596 лева, а ако получава две пенсии - сумата ще бъдe 1630 лева, или с 34 лева повече на месец, посочи Даниела Петкова. – Не вярваме, че размерът на пенсиите, които сме изчислили коректно по действащите формули на НОИ и Държавния пенсионен фонд, ще произведат тези пенсии, които са посочени там."

Петкова прогнозира, че няколко стотин хиляди българи, които ще се пенсионират от 2021 година нататък, ще имат по-висок доход, ако получават две пенсии, вместо една.

„За разлика от групата от 2041 г., хората, които са с под 70 вноски за този период от време, има вероятност техните сумарно две пенсии да бъдат по-малко отколкото само държавната, но това зависи от решенията, които ще вземе държавата за бъдещия размер на пенсиите“, каза Даниела Петкова, която е председател на управителния съвет на ПОК „Доверие“.

Според данните на Комисията за финансов надзор към септември тази година, средният размер на натрупаните суми в индивидуалните пенсионни партиди е по-висок при мъжете, отколкото при жените, за всички възрастови групи. При най-младите хора, които не са трайно заети, средната сума е 116 лева, а за най-възрастната група до 59 години - 3053 лева.

От изчисленията на пенсионните дружества се вижда, че трайна е тенденцията за намаляване цената на управление на финансовия ресурс в пенсионните компании от втория, капиталовия стълб, и това се дължи на ръста в размера на управляваните активи от доходи и от инвестиции, които се разпределят по сметките на осигурените лица.

Даниела Петкова напомни, че след промени в Кодекса за социалното осигуряване процентът на таксите беше намален и в следващите години се очаква цената за управление на ресурса още да поевтинее и това да стане трайна тенденция.

От 2015 г. и през следващите години ще се проявява ефектът от общото намаляване на таксите  при универсалните пенсионни фондове (УПФ) и професионалните пенсионни фондове (ППФ).

Този ефект ще продължи да оказва въздействие и през следващите години, тъй като КСО предвижда до 2019 г. максималният размер на таксата от всяка вноска  да бъде намален до 3,75%, а максималният размер на инвестиционната такса да стане 0,75% годишно върху стойността на нетните активи под управление, прогнозира Петкова. 

Тя отчете, че за четири години – от 2012 г. брутният доход  от управлението на средствата на осигурените лица  в универсалните пенсионни фондовe и професионалните пенсионни фондове сумарно е над 1,346 млрд. лева.

По индивидуалните партиди на осигурените лица са разпределени над 919 млн. лева, след като са удържани двете такси – за управление и инвестиционна.

През 2012 г. цената на управление е била 1,66%, през 2013 – 1,60%, през 2014 – 1,52%, през миналата година – 1,56%, а по последни данни през тази година е 1,05%.

Графика за разликата между натрупаната сумата от дохода за съответните години с натрупване за периода 2012-2015 и удържаните за същия период такси за УПФ

„Намалението се дължи на нарастване на активите, включително в резултат от дейността на пенсионно осигурителните дружества (ПОД) и разпределения доход от инвестиции по партидите на осигурените лица“, обясни Даниела Петкова.

Тя е категорична, че „парите, с които се издържат пенсионните дружества са от това, което те са си изкарали по закон и от тях са разпределени по партидите на осигурените лица и нито стотинка не е отишла за издръжка на компаниите“.

Даниела Петкова нарече лъжа, че не се актуализират пенсиите на осигурените лица от втория, капиталовия стълб.

По думите ѝ това се случва всяка година с т.нар. технически лихвен процент от 3%, определен от Комисията за финансов надзор. Актуализацията се случва  след получаването на първата пенсия.

Според Петкова трябва да се сравняват само пенсиите от вноски за държавна пенсия и в допълнителното пенсионно осигуряване, но трябва да се има предвид, че бюджетът на НОИ се формира наполовина от вноски и 50% е трансферът от държавна субсидия.

"Карат ни да сравняваме несравними величини, защото при нас е капиталов стълб, а при НОИ – статистическа величина, или сравняваме две пенсии, които се формират на различни принципи. Първият стълб работи за държавата,  за да намалява нейния дефицит в НОИ", посочи Петкова.

Общо 41,94% от средствата в УПФ са инвестирани в чужбина, делът на българските ДЦК е по-висок от тези на чужди държави – съответно 21,94% спрямо 19,55%. Инвестициите в корпоративни облигации и акции в чужбина надхвърлят тези на издадени от български емитенти около два пъти, като само 8,74% от активите са инвестирани в акции, които се търгуват на БФБ. Сред другите активи, в които са инвестирани останалите средства са: парични средства – 18,72%, банкови депозити – 2,71% и инвестиционни имоти – 2%.

На критиката, че инвестициите на пенсионните дружества са в корпоративни акции Даниела Петкова съобщи, че акции, права и дялове, издадени от български емитенти, заемат 8,74-процентен дял от УПФ и те не могат да заплашат пазара, а трябва да се има предвид, че те се търгуват на БФБ и така се стимулира бизнесът.

При професиналните фондове инвестициите в чужбина са 39,17% от общия обем на управляваните активи. Българските ДЦК надвишават тези, издадени от  чужди държави, в съотношение 22,14% към 19,36%.
При акциите се наблюдава относителен паритет между издадени от български и тези от чуждестранни емитенти – 15,63% спрямо 12,93%.

Вижте повече във видеото на Bloomberg TV Bulgaria: