Серес: Целта ни са ефективни земеделски стопанства от по 20-30 хил. дка

Мартин Лоут е член на Съвета на директорите и акционер в Земеделски инвестиционен фонд Серес, който инвестира в земеделска земя в България и планира листване на БФБ-София.

Лоут е завършил икономика в Университета в Манчестър. Той е сертифициран експерт-счетоводител към Института на сертифицираните експерт-счетоводители в Шотландия. Мартин Лоут е бил изпълнителен директор и е ръководил отдела за деривативни инструменти на Merrill Lynch. Бил е изпълнителен директор и на Deutsche Bank за Азия и Тихоокенския басейн и член на изпълнителния комитет на Deutsche Bank AG.

Работил е и за Bankers Trust, където е заемал поста изпълнителен директор на отдел глобални капиталови пазари (Ню Йорк) и директор за търговия с деривати (Лондон).

С Мартин Лоут разговаряхме за плановете на Серес в България, както и за ситуацията на световните финансови пазари.

- Фондът Серес разполага със 175 хил. дка земи в България? Каква част от тях са отдадени под аренда?

Серес притежава вече над 190 хил. дка земя, като от тях 173 хил. дка представляват финализирани сделки, а 17 хил. са в процес на финализиране. Върху част от земята ние започнахме да развиваме земеделие, като дори наехме още земя, за да разширим обработваемите от нас площи, където развиваме земеделие, и разбира се голямата част от земята се отдава под аренда.

- Планираното борсово предлагане с цел набиране на капитал или продажба на съществуващи акции ще бъде? Кога ще бъде осъществено? При толкова много акционери в дружеството не е ли логично едно листване за осигуряване на ликвидност, без оглед конюнктурата на капиталовия пазар?

Основна цел на планираното IPO е увеличение на капитала, което да финансира растежа на компанията, но разбира се то ще изиграе и важна роля за осигуряването на ликвидност на акционерите. Серес има средства, с които да увеличи общата площ на земята си, но ако искаме да увеличим стойността на инвестициите си, вярвам, че трябва да постигнем още по-добра консолидация на земята и да развиваме върху нея ефективно земеделие. Това изисква по-голям капитал, който надхвърля само цената за закупуване на земята. По този начин ние ще постигнем доходност, чувствително по-висока от тази, която бихме получили само от управление на земя.

- Как намерихте 190 хил. дка само за 2 години?

С много сериозна работа на нашия екип. Инвестирахме и в развитието на регионални екипи, които да ускорят дейността ни в ключовите региони, където купуваме земя и развиваме земеделие.

- Планирате и производство на крайни продукти с по-висока добавена стойност от суровата земеделска продукция, какво точно ще правите?

Площите, които притежаваме в централната и западната част на Северна България – регионите на Монтана, Враца и Плевен, са изцяло добра обработваема земя. Нашата цел е да ги консолидираме в модерни и ефективни земеделски стопанства от по 20-30 000 декара, всяко концентрирано около общ център на управление и да използваме най-ефективните методи за развитие на земеделие, за да постигнем високи добиви на декар, съобразно почвените и климатични особености. За нас е важно да постигнем тази ефективност към момента, докато в България разходите за бизнеса са по-ниски от тези в други части на Европа – това предимство ще изчезне с времето, когато стандартът на живот на българите се повиши. Все пак си поставяме за цел да изградим земеделски стопанства с ефективност, като тази в ЕС, но с по-ниски разходи.

- Има ли успех плана за комасация между големите фондове, собственици на земя?

Серес е най-активният играч в това отношение. Все пак очаквам още много да се случи в тази насока. Някои малки размени на земя бяха реализирани, но не толкова колкото би могло и би трябвало. Размени на земя, които да подпомогнат чувствително консолидацията в регионите, ще генерират положителен икономически ефект за всички страни – за фондовете ще намалят администрацията, а и консолидираната земя винаги струва повече, отколкото разпокъсаните парцели, на земеделския бизнес ще дадат възможност за развитие на ефективни земеделски стопанства, а самите земеделски производители ще получат по-голяма сигурност, обработвайки по-ефективно големи площи с модерна техника – съобразно най-добрите практики в света.

- Каква е средната цена на земята в Северозападна България в момента според вашите анализи?

Цените варират широко в диапазона между 200 и 300 лв. за декар в зависимост от разположението, размера и качеството на земята.

- Участвате ли в търговете за държавна земя срещу компенсаторни инструменти? 

Ще се радваме да го правим в нашите фокус региони. Земята си е земя и ние просто преценяваме нейното качество, разположение и цена, при положение, разбира се, че тя се продава или отдава под наем от държавата или който и да е друг.

- Какво Ви привлече в България и в този бизнес? Какво може да допринесе той за Вашия успех, предвид кариерата Ви на председател на Deutsche Bank за Азия и Тихоокенския басейн (включително Япония) и член на изпълнителния комитет на Deutsche Bank AG?

България е част от ЕС. Аз гледам позитивно на ЕС и съм убеден, че икономиката на България, като част от ЕС, може съществено да се подобри. По отношение на земеделието мога да кажа, че българската икономика е традиционно земеделска икономика с резерв от работна ръка, която познава земята и с добре квалифицирани агрономи. Всичко, което е необходимо, е капитал, с който да се закупи модерно оборудване, както и международен опит в развитието на широкомащабно и ефективно земеделие. В България има земя, която е подходяща за отглеждане на различни култури и има излаз на р. Дунав – евтин и ефикасен транспортен механизъм към сърцето на ЕС.

Зърнените култури са значим стратегически ресурс за ЕС, също както енергията и водата и ние вярваме, че през следващите 10-20 години, при скоростния растеж на икономики като китайската и индийската и при стартиращото развитие на икономиките на юг от Русия, нуждата от зърно както за храна, така и за фураж за производство на бяло (пилешко/свинско) и червено месо и мляко, ще нараства. И докато Украйна, Бразилия и Аржентина може би са по-евтини локации за отглеждане на такива продукти от ЕС, прекалената зависимост от внос от чужбина се оказва опасна (което например Европа откри по отношение на енергетиката).Така земеделското производство в България става атрактивно за нас. В същото време това не означава, че като инвеститори не бихме инвестирали и другаде.

И накрая, вие попитахте как моят опит помага. Истинският отговор е - много малко, извън това че съм „стар и мъдър”, видял съм много от фаталните капани на пазарната ликвидност, а и мога да помогна за привличането на международни инвеститори. По отношение на специализиран опит в земеделското производство – ние ще привлечем експерти от ЕС, като в същото време, разбира се, ще използваме и български опит в други области.

- Лесно ли намирате продавачи на земя, българинът по принцип не обича да продава земя?

Българите не са по-различни от всички други. Отношението към земята е много емоционално и е много по-различно от това към кола или друга вещ. Наскоро по време на една вечеря седях до земеделски производител, който обработва 4 000 дка в Шотландия. Неговият баща, дядо, прадядо и пра-прадядо са обработвали същата земя. Неговият син не желае да се занимава със земеделие, а още по-важното е, че той е осъзнал преди известно време, че 4 000 дка са много малка площ, за да си икономически ефективен земеделски стопанин. Новите големи селскостопански машини са скъпи и за ефективно земеделие са необходими повече от 20 000 дка, може би 30 000 дка. Той много се заинтересува от идеята Серес, защото мислеше, че ако беше в България, щеше да може да продаде земята си и да закупи в същото време акции във фонда – така щеше да продължи да се чувства собственик на земя, но нямаше да е необходимо да я управлява. Всъщност се получава нещо като модела на кооперациите, но с още един стадий по-напреднал.

- Планирате изграждане на зърнобаза, това перспективен бизнес ли е и само вашата продукция достатъчна ли е, за да го напълните?

Ще трябва да изградим зърнобази, които да използваме самите ние. Оказва се, че в България има недостиг на бази за съхранение на зърно, така че е целесъобразно създаването на такива съоръжения. Земеделските производители в един регион винаги трябва да се подкрепят взаимно и може би ще е разумно да построим повече, отколкото ще е необходимо за съхранението на нашата реколта във всеки регион и да отдаваме под наем свободния капацитет. По-конкретни решения в тази посока ще бъдат взети, като в момента сме планирали големи вентилрани съоръжения във всеки регион, най-малкото за да ги използваме ние.

- Какъв е капиталът на фонда, какъв е делът на дълговото и какъв на собственото финансиране?

Фондът има капитал от 60 млн. лв. и малко дълг. Заемният капитал включва 1,6 млн. лв. основно техника и оборудване на финансов лизинг, отделно имаме и отпусната кредитна линия от 1,5 милиона евро, която обаче към момента не е използвана, тъй като имаме кешови наличности. 95% от нашето финансиране е от настоящи акционери и те са поели ангажимент да инвестират още през 2008 г.

- Докъде стигнаха проучванията да напоявате част от земите си и да отглеждате царевица при поливни условия, добивите от която многократно надвишават добивите на царевица при неполивни условия?

Ние все още анализираме проекта, но през тази година няма да стартира, внимателно преценяваме предприемането на подобен ход. Много по-добре е да разберем как да оптимизираме управлението на земята, която е добра, при настоящите метеорологични условия и да сме сигурни, че използваме най-подходящите сортове семена и най-правилното разпределение между културите за съществуващите условия. Разбира се, ние ще използваме напояване там, където това ще е ефективно и където на базата на икономическа обосновка вярваме, че това може да бъде изгодно в дългосрочен план.

- Имате ли планове да произвеждате биогорива?

Биодизелът и другите енергийни продукти са само още един пазар за продукцията от добрата земеделска земя. Аз не съм убеден, че тази мода не е само временно явление, но ние се готвим да захранваме този пазар. Всяка употреба на зърнени култури за производство на енергоносители само подобрява пазара за нас и подкрепя нашия бизнес план.

- Как се отразяват на производството по-скъпите горива и торове, които са производни на енергоносителите?

Горивото не ме притеснява, защото се прехвърля в по-високата цена на продукцията. Всъщност земеделската продукция си е форма на гориво и в известен смисъл ние отглеждаме това, което използваме. От друга страна, торовете ме притесняват много и ние планираме да закупим предварително количества, които да покрият нуждите ни за определен период напред. Трябва също да намерим алтернативи на фосфатите – те се внасят в Европа основно от Русия, която може да се окаже несигурен доставчик. В средносрочен план имам по-малко притеснения, особено ако развиваме разумно земеделие. Мисля, че не трябва да се поставяме в прекалена външна зависимост от каквото и да е – от напояване, както казах по горе, и/или от руските торове.

- Как оценява Мартин Лоут текущата криза на финансовите пазари? На колко ще възлязат отписванията на активи от банките и застрахователите? Ще се пренесе ли кризата в Китай и други икономики?

Аз съм много загрижен и съм загрижен от доста време заради развиващата се кредитна криза. Тя не се случва от вчера, а се натрупва от няколко години. Дългът трябва да се връща, а от известно време САЩ и Великобритания натрупаха прекалено голям дълг на базата на надути оценки на активите. И докато Лондон може и да има известна защита благодарение на ролята си на основен финансов център не само на Великобритания, но и на целия ЕС, останалата част от Кралството не е в тази позиция. Светът е интегриран и така както буря във Флорида води до финансови разходи в Калифорния, голяма финансова дезорганизация в САЩ ще се отрази на останалата част от света.

Като се замисля пост фактум, дотук сме видели само върха на айсберга и фактът, че централните банки реагират така яростно, просто потвърждава тази гледна точка и ме убеждава, че техните действия само ще отложат и ще разсрочат ефекта от кризата. Но това няма да го обезсили. Големият дълг трябва да бъде върнат - или кредитополучателят го плаща, или банката го губи и данъкоплатецът спасява банката, или го плаща светът. Предполагам, че ще се случи по малко и от трите, а моето усещане е, че проблемът е голям. Банки и някои от т. нар. “monoline insurers” (застрахователи на дългов риск) вече бяха спасени от данъкоплатците и това ще продължи. Всичко това се отразява на достъпността на кредитите, защото всеки загубен от банката милион долара трябва да бъде заменен или от акционерите, или от правителството, или банката да намали кредитирането с 10-15 милиона долара.

Дали това ще се отрази на Китай – да, вярвам, че ще се отрази. Нека имаме предвид, че Китай държи над трилион долара дълг, емитиран от САЩ, за да се платят всички продукти, които Китай е създал и продал на САЩ и Европа – точно както Япония направи през 80-те години. Когато доларът се обезценява и централните банки понижават силно лихвените проценти в опит да стимулират икономиките, от това губи китайската икономика. Колко са загубите може само да се гадае, но нека кажем, че са 30-50 милиарда долара на година, съпоставени с реалната икономика и вътрешно-бюджетните разходи на Китай. Всъщност се получава, че Китай е продал на САЩ перални за 100 долара, а е получил за тях 80 долара в истински пари – като казвам истински имам предвид и официалния курс на юана (китайската валута) и реалната стойност на китайската валута, имайки предвид инфлацията в Китай с нива от около 7-9%.

Освен негативната гледна точка, за мен има и позитивна и това е фактът, че Китай и Азия имат огромен вътрешен пазар и в крайна сметка може би забавянето на американската икономика ще струва на китайската и азиатските икономики единствено загубата на ефекта от растежа за няколко години. Разбира се, това може би е само оптимистично предположение.

А колкото до Европа – аз вярвам, че ще пострада, но не толкова колкото САЩ. Аз мисля, че повечето европейски страни като Германия, както и растящите икономики като Полша, Чехия, Унгария, а сега и Румъния, са в добро икономическо състояние по отношение на кредитирането и освен това Европа има голям и развит вътрешен пазар. Разбира се, ние ще почувстваме ефекта от едно голямо преструктуриране в САЩ, ако то се случи, България също ще го почувства, но се надявам, че ефектът ще бъде смекчен от големия ръст на икономиките. Аз много се надявам, че банките няма заради грешки в миналото да свият прекалено много кредитирането на добри нови бизнес проекти, толкова жизнено важни за растежа на икономиката. Точно това се стараят да избегнат централните банки.